Български музикант дирижира в най-големите театри на Европа

Със сигурност нe са много диригентите, които са се изявявали в продължение на десетилетия из сцените на големите музикални театри из Европа. Много малко са музикантите, които са били аплодирани в Испания, Франция, Белгия, Холандия, Чехия, Италия Австрия, Германия, Русия, Украйна, Унгария, Румъния и Сърбия. Един от тях е харманлиецът Атанас Маргаритов. Неговият талант е признат отдавна, но в родния му град, на къщата, в която е отрасъл, паметна плоча има от един месец. Тя се намира на улица „Климент Охридски“ №6.
Атанас Маргаритов Атанасов е диригент, цигулар, шеф на няколко опери, дългогодишен ръководител на хор ”Кавал”. В едно пре- даване по програма Хоризонт, по повод 70- годишнината на музиканта, водещият казва, че щастливците, които са го познавали, особено онези, имали късмета да работят с него, свързват името му предимно със суперлативи. Цитират тенорът Кирил Дюлгеров „Най-лесно се работеше с Маргаритов – той даваше на артиста свобода на лична интерпретация…”.

Атанас Маргаритов е роден на 25 януари 1912 година в Харманли,

на тази улица която съвременниците определят като „най-културната” на града, в семейство на учители.
Като дете обичал музиката. Бил е отличник, а родителите му не му купували инструмент, за да не си развали успеха.. Но в 6 клас си направил цигулка. По-късно започнал да свири и на пиано.
През 1930 г. завършва Харманлийското педагогическо училище. Неговото Свидетелство за зрелост под номер 901 се пази в училищния музей на СОУ ”Неофит Рилски”. Завършил с отличие, но родителите му искали да го правят лекар и настоявали да учи медицина. Той казал: „Аз ще я завърша, но цял живот ще свиря“. Тогава го записали да следва музика.

Две години е свирил в ЦДНА по време на казармата.

По-късно, през 1933 г. завършва двата отдела – теоретичен и специален, на Музикалната академия в София. Веднага след това се явява на конкурс и е назначен за цигулар в оркестъра на Софийската опера. Работи като оркестрант до 1936-та, като в тези три години изнася и самостоятелни концерти в столицата и провинцията. През 1936-та заминава за Виена, където отново се явява на конкурс и е приет във Виенската музикална академия в класа по дирижиране. След две години се завръща в България и дебютира в Софийската опера с „Кармен”.
В едно интервю музикантът

определя като най-щастливия му ден дебютът му в Народната опера,

състоял са в на 4 декември 1938 година. Там представя операта „Кармен“, от която зависи бъдещето му. За нейната подготовка е получил само 2 репетиционни преди своя отговорен и решителен дебют. Младият диригент дирижира авторитетно, сигурно, интерпретацията му е прецизна, артистична… Нещо повече, той има дързостта и увереността да ръководи спектакъла наизуст.
Тогавашната публика е заинтригувана от младостта и таланта на Маргаритов, Дебютът на 26-годишния диригент е събитие в столичния музикален живот. Бурни аплодисменти награждават талантливия музикант. Специалисти и любители единодушно предричат, че Маргаритов ще израсне като един от стълбовете ни в оперния живот. Тези предсказания се оказват далновидни.
За най-нещастен опре-деля деня, когато директорът Стоян Стоянов е искал да го уволни, считайки го за негоден диригент.
В книгата на Емил Янев „Неизвестни факти за известни хора“ има интересни неща за музиканта. „Благодарение на невероятната си памет, Маргаритов успява с минимален брой репетиции, а понякога и без тях да поема музикалното ръководство на различни спектакли, поставени от други диригенти. Всеизвестен е инфарктния случай, когато през 80-те години се налага да поеме премиерата на „Питър Грайс“ на Бенджамин Бритън, точно 48 часа преди премиерата й на 26 декември 1964 година в Софийската опера.. Това е една от най-трудните опери, а резултатът от представлението е триумфален.“

Приносът на Маргаритов за развитието на столичния оперен театър е безценен.

Само оперните заглавия, поставени или дирижирани от него, са около 100, а балетите – повече от десет.
Друг успех, на международна сцена, е операта „Борис Годунов“, поставена в Париж под палката на прочутия Ендре Клюитес и Атанас Маргаритов, в която краля на операта Борис Христов изпълнява басовите партии на Борис, на Пимен и на Варлаам.
Записът му на „Хованщина“ от Мусоргски на грамофонна плоча на Балкантон е откупен от „Хармония муиди“ във Франция и е преиздаден многократно. През 1975 години получава световна награда и е обявен за най-добрия на ХХ век.
За Маргаритов вече пишат вестниците във Франция, Испания. За концерта в Барселона вестник “Култура“ отбелязва, че 15 000 човека са аплодирали българските певци, под неговата палка.
Племенникът на диригента, който се казва също Атанас, е събрал много публикации от различни български и чуждестранни медии, от които добиваме представа за личността и творчеството на музиканта. От тях става ясно, че Атанас Маргаритов е търсен репертоарен диригент в цяла Европа. Четем, че неговите върхови диригентски постижения в оперите „Хованщина”, „Питър Граймз”, „Майстори”, „Садко” и вагнеровия „Летящ холандец”, ще останат незабравими.
Малко след като навършва 60, Атанас Маргаритов заминава за Белгия. От есента на 1973 до 1979 е музикален директор и главен диригент на оперния театър в Гент.. За успехите му пишат в белгийската преса, а критиците не пестят суперлативи за неговите изяви. С голям успех поставя операта „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев. Това е първата българска опера, представена в Западна Европа.

От 1979 до 1989 г. заема длъжността главен диригент в операта в Дижон, Франция.

След едно негово представление вестник „Монд“ пише: Парижани, няма нужда да ходите в Ла Скала, идете в Дижон“.
През този период на живота на харманлиеца има интересен факт, който красноречиво говори за таланта му. През април 1980 година от културното министерство не са искали да удължат договора с Маргаритов за следващия сезон. Политиката на Франция била на вакантни места да се назначават с предимство французи. Тогава от дружеството „Приятели на операта“ в Дижон написали писмо до министъра на културата. В него категорично заявяват, че „искат да имат диригент от международна класа, вместо началник, който да е безработен“. След постановката „Трубадур“ на 11 април 1980 година около полунощ обявяват театъра за окупиран. Публика, изпълнители, технически персонал остават вътре. Председателят на дружеството „Приятели на операта“ обявява, че няма да напуснат, докато не получат разрешение „българският диригент от интернационална класа“ да остане отново диригент.
Маргаритов вече бил натоварил багажа на колата да се връща.
Стачката им продължала на другия ден до 13,00 часа, когато получили от Париж исканото разрешение. Всички средства за масова информация тогава отразили победата на акцията за оставането на българския диригент Маргаритов на поста му
След това французите го развеждат из Бунгурудските замъци и му подаряват 100-годишно шампанско.
Последното интервю с Атанас Маргаритов, запазено в „Златния фонд” на БНР, е записано точно на 85-ия му рожден ден.

„През 1998 големият български диригент, харманлиецът Атанас Маргаритов се раздели с този свят

и отиде да радва Верди, Пучини, Бизе, Вагнер и Мусоргски в отвъдното.“ Така авторитетите в музиката определят финала на творческия път на един от най-талантливите български музиканти.

Семейството, в която е отраснал Атанас, му е дало добро възпитание. Баща му Маргарит е бил кмет през 1927 – 1928 година на Харманли. Той е бил национал – либерал и областен координатор на партията на Стефан Стамболов. Следвал е 2 години строително инженерство в Мюнхен. През 1912 година се завръща в Харманли и се сражава във всички войни. Бил е директор на мините в Перник, търговец. Майка му е прогимназиална учителка. 

Брат му, Сава Маргаритов, е бил известен адвокат в областта. Родът му е засегнат от народната власт. Имали са къща с двор на Цариградско шосе, която им е отнета.