Слово за Неделя на Закхей

„Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост” /Лк. 19:5-6/.
Братя и сестри! Не всеки богат човек се радва на своя гост, особено ако е странстващ и беден човек, когато такъв идва в неговия дом. Обикновено богатите хора, когато видят беден, нуждаещ се човек да идва към техния дом, заповядват на своите прислужници: „Кажи, че не съм вкъщи”. Ако пък го пуснат в своя дом, бързо му показват, че е нежелан гост и че по-скоро трябва да напусне дома им.
Днес литургийното евангелско четиво разказва за обръщането на Закхей /Лк. 19:1-10/. Закхей бил митар, т. е. бирник, казано на съвременен език, данъчен инспектор. Народът не обичал бирниците, защото те събирали данъци не за своя народ, а за римските окупатори, нерядко взимали от хората повече налози, отколкото изисквала римската власт, облагодетелствайки по този начин себе си. Затова в очите на народа митарите били предатели, отстъпници, а, значи, и богохулници, големи грешници, чиито грехове, свързани с тяхната работа, се удвоявали още и от греха на користолюбието. Навярно, никой в иудейското общество по това време не бил толкова презиран и ненавиждан, както митарите.
В превод от еврейски името Закхей означава „праведност”, „справедливост”, а животът на началника на митарите, на богатия човек, изобщо не съответствал на неговото име. Но ето дошъл часът, и този човек, чийто живот бил така уродлив, в такова противоречие с неговото име, изведнъж се оказал лице в лице със Спасителя. Той поискал да Го види и не се побоял да се подложи на насмешките на своите съграждани: човек, вероятно, зрял, богат, се изкатери на дърво, защото бил твърде нисък на ръст, за да види, над главите на другите хора, Спасителя. Може ли да си представите в днешно време някой държавен чиновник, покачен на дърво? Бихме казали, че той е полудял. Навярно, така гледали и на Закхей, нали той бил важен човек, бирник, представител на римската власт, и изведнъж се катери на дърво, за да види Спасителя.
Да обърнем внимание на себе си, на своето сърце, на своя разум, на своята душа, на това, което ни измъчва и смущава.. „Аз дойдох, за да ви помогна – като че ли казва Господ. – Аз дойдох, за ви помогна да се избавите от тези нечестиви мисли, желания, въжделения, за да живеете друг, чист, достоен живот, за да Ме приемете в своето сърце, в своя дом, там, където вие живеете”. За това трябва действително да се почувстваме като големи грешници. За това трябва да пожелаем да се очистим, да започнем нов живот, и да направим това с такава решимост и преданост, каквито виждаме у Закхей. Ето тогава ще започне нашия път заедно с Господа, за да преминем тези дни, подготвителни към великия пост, дните на великия пост и дните на Страстната седмица, та заедно с Господа да посрещнем Неговото Възкресение.
Амин.