Диригентката
2 минутиНа сцената е хор “Славей” – организиран, дисциплиниран, със сценична и музикална култура.
Публиката ръкопляска, посреща диригентката.
Диригентката вдига ръце, дава знак, гласовете се втурват в песента. Ръцете й треперят като струни и макар недокоснати, излъчват музика. Песента се понася игриво. “Дилмано, дилберо …”. Диригентката като властница държи гласовете на хористите, а те се допълват, догонват се, преливат се. Ръцете й трепват мигновено, гласовете на сопраните избуяват: “Дилмано, дилберо …”, и се устремяват като крила на птици, размахани високо в небето и трептят, трептят от бурното одобрение на публиката.
Следват песните. Басите, сопраните, баритоните, вмъкват се алтите, подемат, сливат се в хармония.
Запее ли хорът “Песен за Харманли”, салонът пощурява, публиката ръкопляска в ритъма на изпълнението. Диригентката се обръща към публиката и я дирижира. Това е награда от признателност и обич, по-силна от всичко. Несдържаната възбуда от изпълнението е израз на одобрение и възхвала към изпълнителите. Отплата, че присъстват на дарената радост. И хористите с гордост приемат благодарността.
Българската песен извиква възхищението на много националисти, които я приемат и изпращат с пожелания до нови срещи.
Хор “Славей” ще обходи още много европейски сцени, ще разнася славата на родното ни хорово изкуство, ще радва харманлийци, а те с радост ще носят гордостта му.
Успехи, породени от любов към песента, разкриват гласовете им възможности с подбран репертоар от нашата хорова песен, изпълнен изискано и професионално, с майсторство и проникновение.
Всяка движение на хора – излизане на сцената или напускането й – е посрещано и изпращано с бурни аплодисменти.
Стелия Георгиева е една млада, интелигентна и даровита диригентка с невероятно излъчване. Който не я познава, е загубил … Най-доброто предстои за хора и за нея. На добър час по големия път на хоровото изкуство!