6 Неделя след Пасха – на слепия

Ние хората често си мислим, че сме създадени изключително за радост в света, но никога не можем да се откъснем от мъката и страданията като наша неизменна жизнена съдба. Човешкото сърце жадува за чиста слънчева радост. Земята обаче, на която протича целият ни живот, не е само градина на благополучие и радост. С първия лъч на Божия свят идва и първата сълза. Страданията в живота са неизбежни. Дълбоката древност ни е завещала мъдрите думи: „Човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре” (Иоав. 5:7). Страданията ни водят до Бог и до целебната Божия сила.
Изцереният от Христос слепороден бе Божи избраник в страданията. С търпение и упование в спасителния Божи промисъл той носеше тежкия си житейски кръст. В страданията, в земната му несрета и в чудодейното му изцерение „се явиха делата Божии върху него”. Към него се сбъднаха думите на Спасителя: „За съд дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Йоан. 9:38).
Пътят на страданията е път Божи! Страданията и жертвеният подвиг на милиони любещи Господа сърца са вградени в духовното здание на Христовата Църква. Вярващото сърце знае, че Господ го посещава в скърбите и страданията, за да го пречисти и възвиси. Страданията очистват сърцето, както огънят очиства златото (Сирах 2:1-5; 1 Петр. 1:7).
Страданията са ключ към царството Божие. Св. ап. Петър ни призовава да бъдем съучастници в страданията и славата на Христа (1 Петр. 4:13). А св. ап. Павел мъдро ни увещава „да се хвалим със скърбите си” (Рим. 5:3). Страданията, пратени от Бога в школата на земния живот, пораждат духовна опитност и поддържат нравствената хармония в света!

Амин.