5 Неделя след Пасха – на самарянката

Много от прекрасните беседи на Иисус Христос са казани пред отделни лица. С Никодим Господ говори за новорождението. С апостол Петър – за вярата като основа на Църквата. А със Самарянката – за Живата вода, т. е. за словото Божие, за Своето учение.

Иисус бе седнал да почива пред Якововия кладенец. Учениците бяха отишли до града, за да набавят храна. Якововият кладенец съществува и днес в Палестина. Набира се на 3,5 км от днешното село Наблус, което е древният град Сихем. На няколкостотин метра е селото Аскар – древното село Сихар, намиращо се в Самария на около 30 км северно от Йерусалим. Кладенецът е в подножието на планината Гаризим.

Самарянката дошла за вода. Иисус започнал разговор с нея, като й поискал вода, за да пие. Тя недоумявала как тъй иудеин я заговаря и даже иска от нея вода. Всеизвестна била омразата, която иудеите изпитвали към самаряните.

Със самарянката Той говорил за живата вода – източник на вечен живот. Открил й, че Бог е навсякъде, където човешкото сърце се издига към Него с искреност. Не скрил, че Сам Той е обещаният Месия.

И така, с тази беседа Иисус Христос ни даде пример как да се стигне до човешката душа, как да се отнасяме с личността, та от обикновен разговор да преминем към висините на духовното естество на Бога, към Небесната храна за душата.

Бог да ни помага да намираме сили в себе си, за да търсим, мислим и говорим за душеспасителните истини, които ни откри нашият Спасител Иисус Христос. Амин.