Виолета Желева: “Стратегията за развитието на обезлюдяващите се райони е само на книга”

Родена на 9 април 1980 в Димитровград
Професия: инженер;
Езици: английски; руски;
Избрана с политическа сила: БСП за България

Колко приемни за граждани сте организирали през изминалата година в района, от който сте избрана?
Още с встъпването ми като народен представител за мен бе ясно, че приемните са важни за гражданите, за да споделят проблеми, въпроси и мнения. Организирах първата такава през май в Димитровград, месец след конституирането на Народното събрание. През периода до края на ноември осъществих седем изнесени приемни. Три от тях бяха в Димитровград. Останалите – в Меричлери, Скобелево, Минерални бани и Горски извор. Това обаче съвсем не изчерпва ангажираността ми към гражданите. С много от тях се срещам лично или се чуваме по телефона, ежедневно. Организирах или участвах в срещи с ученици и студенти, с представители на хората с увреждания, с бизнеса и местните власти, участвах на форуми по темите за образованието, социалните аспекти, които допълват ангажиментите ми към хората. Ще откроя посещението на Корнелия Нинова в Димитровград. Отдавна председател на БСП не бе правил такава мащабна визита, което е още едно доказателство за отговорната ни политика.

В създаването на колко законопроекта или други нормативни актове сте участвали?
Съвносител съм на близо 20 изменения и допълнения на законопроекти и проекти за решения. Сред тях са изменения и допълнения на Кодекса за социални осигуряване, Закона за храните, Закона за развитието на академичния състав на Република България, Закона за предучилищното и училищното образование, Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., на Закона за подпомагане на земеделските производители, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и т. н. Допълнителна информация може да се види на сайта на Народното събрание. Такава има и на Фейсбук страницата ми. -https://www.facebook.com/ZhelevaVioleta/

Как определяте работата си в Народното събрание през изминалата година?
Равносметката ми е за една динамична и интересна година, с усещане за добре свършена работа. Имаше доста битки на политическата сцена, в които с колегите не се отклонихме от обещаното по време на предизборната кампания. Продължавайки отговора на предишния въпрос, ще подчертая, че само малка част от предложенията на БСП през годината бяха приети в парламентарна зала от управляващите. Често мотивът бе, че не са добре оформени, но според мен, бе по-скоро, целенасочено. Не приемам, че така трябва да се прави политика, защото губещите накрая са хората. Тъкмо заради това няма да се откажем да следваме поетите ангажименти. Ще продължим да бъдем градивна опозиция, независимо от зловредните внушения от всички страни и по всички теми.

При срещите си с избиратели какви проблеми са Ви споделяли? Съдействали ли сте някои от тях да се решат? Може ли да разкажете някой/и от случаите?
Проблемите са обичайни, което е притеснително, защото от години са на дневен ред и сякаш тъпчем на едно място. Свързани са с високата битова престъпност, лошото състояние на питейната вода, разбитите пътища, ниските заплати и пенсии, колабиращото общинско здравеопазване… В Меричлери, например, настояха да има засилено полицейско присъствие в малките населени места. Поставих въпроса пред вътрешния министър Валентин Радев. С известно забавяне той постанови да бъдат назначени допълнително трима служители в Районното управление на полицията в Димитровград. На приемната ми в Скобелево остро бе поставен въпросът за окаяното състояние на пътя до съседното село Върбица, неремонтиран от години. Получих уверение от министъра на регионалното развитие Николай Нанков, че ще бъде обявена обществена поръчка и ще се изготви технически проект за рехабилитацията по цялото му протежение. Надявам се заявеното да стане факт.
Сериозен проблем се оказаха превишените норми на уран в питейната вода, които продължават да се появяват и днес. Първоначално, такива станаха известни за Хасково, където с всеки изминал ден се задълбочават скандалите около властта. Породиха се съмнения, че информацията за водата не е достигнала навреме до хората. Доколко са основателни, чакаме отговори от компетентните органи.
Земеделски производители в Горски извор възроптаха, че са заплатили изключително висока цена на вода за поливка, след въвеждане на нова методика. Попитах министъра на земеделието Румен Порожанов дали ще се промени и преразгледа ценовата политика. Той обясни, че в методиката ще се прилагат два компонента – цена на обслужване /постоянен/ и цена на потребени обеми вода /променлив/. Предвижда се промяна, по отношение заплащането на постоянния компонент. Това следва да става еднократно, само при първа поливка. Дано да е така!
Няколко бяха въпросите ми към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. От отговорите му прозира ограничената социална политика на управлението. Не се мисли достатъчно за хората пред пенсия, коментирахме в Минерални бани. Между другото, там хората наблегнаха, че липсват средства за проучване на исторически паметници, срещат и трудности при одобряване на проекти за развитието на селските райони. Акцент в разговорите бе дългият бюрократичен път пред хората с увреждания, докато получат предписание от ТЕЛК или предоставяне на помощни средства. Министър Петков се съгласи с някои от доводите. Остава да видим доколко ще бъдат изпълнени. Продължаваме да питаме какво се прави за работещите в социалната сфера, които трябва да бъдат достойно заплатени и с възможности за развитие.
Дейността ми в парламента включва още ред въпроси. Свързани са с подобряване здравословното хранене на децата в училище; ощетяването на 38 хил. майки със 130 лева месечно, защото не бе прието предложението ни обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години да стане 510 лева. Трафикът на българо-турската граница е друга тема, по която предизвикахме дебат, но облекчаването му изглежда химера. Не на последно място, стратегиите за развитието на обезлюдяващите се райони остават само на ниво доклад или се реализират бавно.
Не мога да не спомена тежкото състояние на общинското здравеопазване, което няма как да отпадне от ангажиментите ми. При скорошния протест, проведох поредна среща с управата на МБАЛ „Света Екатерина“ в Димитровград, на която коментирахме какви законови промени са необходими за промяна на статуквото. Преди това направих съвместна такава с управителя на Здравната каса и ръководството на болницата, за да предотвратим със съвместни действия опасността от фалит.

Какви законопроекти смятате, че е важно да се приемат през новата 2018 година?
Законопроектите, внесени само от народни представители от ПГ „БСП за България”, към този момент са 27. Но ще спомена тези, които предстоят да се разгледат в пленарна зала. Като член на социалната комисия, за мен значим е новият законопроект, който предлагаме за възрастните хора. Чрез него ще се определят органите (на централно и местно ниво) и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора и създаване на фонд за тяхната подкрепа. Също така, законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, с който ще се регламентира правният статут на Националното младежко представителство и насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество. И една иновативна идея, която ще се осъществи със законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. На всички български граждани, които през текущата календарна година навършват 18 г., се предоставя възможност да получат електронна карта за културни дейности.

Смятате ли, че Парламентът следва проблемите на хората, като се има предвид, че рейтингът му е сред най-ниските при обществените институции?
Във въпроса ви се състои и отговорът. След като рейтингът на Парламента е сред най-ниските, явно, не се следват проблемите на хората. Вече подчертах, че правим всичко възможно да изпълняваме поетите ангажименти. Отделен е въпросът доколко управляващите, от силната си позиция, ни чуват. Ще се върна в началото на това Народно събрание. Близо месец след конституирането му, в обществото бе създадено впечатлението, че не работи. И това бе факт, защото нямаше предложения за законопроекти. Няколко такива направи БСП, срещу само един на управляващата коалиция. Тогава се коментираше, че нарочно се забавя разглеждането им, тъй като са предложени от нас. А преди изборите предишните и сега управляващи твърдяха, че са готови с програма, със законопроекти, но не пролича. На този фон не е изненадващ ниският рейтинг. Освен това, на няколко пъти се получаваха противоречия в самата коалиция, които още повече показват, че девизът на сградата на Парламента се превръща в куха фраза, за съжаление.

Какви ползи ще донесе според Вас председателството на България на Съвета на Европа?
Председателството, със сигурност, ще накара мнозина да обърнат поглед към България. Може би, заради това е призивът да си траем през следващите месеци и да показваме пред чужденците колко сме „задружни”. Предполагам, че докато тече Председателството, в управлението всичко ще изглежда вървящо като по мед и масло. Казват, че се опитваме да го саботираме с вота на недоверие. Загърбването или прикриването на проблемите обаче няма да доведе до тяхното решаване, а до задълбочаването им и появата на нови проблеми. И за да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че ще изглеждаме по-отговорни пред европейските лидери, ако водим конструктивни дебати за корупцията, реформите в здравеопазването, съдебната система, бедността… Тогава, бих казала, че ще имаме повече ползи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.