„Ще пазим традициите с всички сили, докато можем“

Желязка Иванова Попова, кмет на с. Радовец, е последният от новоизбраните кметове на кметства в община Тополовград. На 60 години е, завършила е ТОХ – гр. Сливен, работила като шивачка, магазинерка, счетоводителка, 30 г. в частен бизнес и от 6 г. в кметството в Радовец, като технически сътрудник, а от ноември 2023 г. кмет на селото – първи мандат. Семейна, с три деца от два брака и трима внука, все момчета.

За разлика от разговорите с другите Ви колеги, кметове за първи мандат, ще започнем с един по-различен въпрос. Село Радовец е на границата и тук бе мястото, където минаваше най-интензивния трафик за преминаване на нелегални мигранти. Какво е положението сега?
Мога да кажа, че сега положението е далеч по-спокойно, отколкото да речем преди година и повече назад. Явно са се отворили други „канали“, тъй като тука бе много засилена охраната, чрез Гранична полиция и други структури, наблюдаващи процеса, и сега е спокойно. Дай боже да е така, защото за възрастното население, което предимно живее тука, това ще е голямо напрежение и притеснение. Общо взето спокойно е положението и сред местните хора, няма престъпления, кражби и други по-значителни противообществени прояви.

Сега, към кметските неволи или радости. Усещате ли разликата между това да си само технически сътрудник и това да си кмет на селото с всички отговорности и задължения, произтичащи от това? В Радовец е най-голямото присъствие на живи бивши кметове в общината, цели шест на брой. Търсите ли някой за помощ или съвет?
Разлика, разбира се, има и тя не е никак малка. Като кмет има повече отговорности за всичко, свързано със живота в селото, проблемите на хората, тяхното решаване, осигуряването на що-годе спокоен живот и т.н. Трябва да вършиш всички тези неща, а когато си и отговорен като човек, както се казва, и сън няма да спиш да си в полза на хората. Разбира се има и друг начин, друго поведение, просто да вдигаш раменете и да чакаш да ти изтече мандатът. Мисля, че не съм от втория тип кметове.
Другото за служителя, докато си в тази в позиция, в кметството общо взето изпълняваш това, което ти наредят и това за което си назначен. Сега работя без сътрудник, но за мен това не е проблем. Мисля, че съм напълно наясно с това какво трябва да прави и как да го прави кметът, познавам нещата и в административната и така да се каже в житейската част и се справям. Дори /смее се/ ми е добре, като няма кой да ми пречи и да се чудя каква работа да му създавам. По-добре да си я върша сама. Да, изобилие от бивши кметове: Христо Сотиров, Катя Чобанова, Христо Желев, Георги Недялков, Христина Маврева и Стоян Пильонов. Засега не се е налагало, но ако се наложи – няма нищо лошо в това, все пак човек не може да знае всичко.

Стигаме и до това, кое Ви накара да се кандидатирате за кмет. Имахте такова намерение отдавна или всичко стана изведнъж в последния момент? И защо от ГЕРБ, нали бяхте от хората на кмета Божинов?
Действително, нямах намерение, до последния възможен момент. Но от контактите ми с хората тук в кметството, а и из село, виждайки какво е разделението, озлоблението, което ги е обхванало, реших да се кандидатирам и да се опитам да им предложа малко повече ред и спокойствие и ако ме изберат да се боря за това. Изобщо не става дума за поста, за длъжността, а за отношение към и с хората. А защо от ГЕРБ, ами от там ми предложиха, а и други хора се „наместиха“ в екипа на г-н Божинов, но няма значение, било, заминало. Мисля, че това кой ме е издигнал, не е съществено, щом от четири кандидата хората ме избраха още на първия тур.

Какви, според Вас, са най-големите проблеми на Радовец, които искате да решите най-напред? Колко хора живеят в Радовец сега, а така също във Филипово и Присадец, които са съставни села в кметството? Какъв е поминъкът на местните хора?
Те, общо взето, са такива, каквито са и във всяко друго село от общината. Мръсотията, осветлението, Гробищния парк, липса на автобусните връзки с Тополовград, липсата на медицинско обслужване и т.н. За съжаление повечето не зависят като решаване от селския кмет, а от общината. Нямаме никакви проблеми с ръководството, разбираме се, помагат стига да има как и с какво. Междуобщностни проблеми в селото нямаме, разбираме се българи и роми, даже ромите искат и да ми помагат.
В Радовец сега живеят 340 жители, изброила съм ги поименно. В Присадец са двама, а във Филипово седем. Това е всичко на мястото, от където започва България. Що се отнася да поминък, то такъв няма, защото почти всички са пенсионери. Единственото място, на което има работни места, това е ДПЛПР /Дом за пълнолетни лица с психични разстройства/, като ако не повечето, то доста от тях пътуват от Тополовград.
Другото е занимаване със земеделие, но няколкото души, които се занимават с това са просто дребни земеделци. Има един, който е от Бургас, и той ползва повечето земи на селото. За съжаление нямаме училище, само една група в детската градина. Изобщо, бъдещето на Радовец не е особено добро. Нашите хора отдавна са започнали преселване най-вече към Казанлък и донякъде в Стара Загора. Този процес засега е спрял, защото просто вече няма кой да се преселва, най младите сме около 60-65 годишни, а повечето от 70 нагоре. През зимата определени възрастни хора се прибират при синове и дъщери и напролет пак се връщат.

Тук от край време поддържате традициите в областта на автентичния фолклор. Ще има ли кой да ги продължи?
И това става все по-трудно. Имаме едно добре работещо читалище, но съставът на Женската група за автентичен фолклор и Мъжката коледарска група стават все по-малко, но въпреки това не се отказват и печелят награди навсякъде, където се появят. Няма млади хора, които да попълнят съставите, сега при Коледарската група все пак има две нови попълнения, но те далеч не са в млада възраст. Не е добра переспективата, но както се казва надеждата умира последна.
Но така или иначе, ще пазим традициите с всички сили, докато можем, защото наистина България започва от тук, от такива краища като нашия и това ще е така, докато има хора, които живеят тук и милеят за род