Читалище „Васил Левски 1934“ в с. Радовец – създаване и развитие, I част

Село Радовец е основано след освобождението от турско владичество около 1879 г. Началото са били 50 сламени къщи с дворове, изоставени от татарите, които дотогава са живели в селото и чието име носи то – Татаркево (Татаркьой). В тези къщи се заселват семейства от съседни села, най-много от Дервишка могила, както и бежанци от Одринска Тракия, които донасят своя бит и култура. Селото постепенно нараства, като през 1934 г. наброява 1528 човека. Има построени нови църква и училище. В него преподават родолюбиви и будни учители като Костадин Танев от с. Шипка. По негова инициатива сформират театрална трупа от около 20 човека. Подготвят и изнасят с голям успех пред населението драмата „Васил Левски“. Именно тази постановка определя името на новообразуваното читалище „Васил Левски“, което тази година навършва 90 год. от основаването.
Първият председател на настотулството на читалището е неговият основател Костадин Танев. От начало като читалищни организатори са се водили Христо Вълков, Христо Сарандев, Георги Василев, а след това като председатели: Атанас Порков (1958), Георги Тончев (1962), Иван Лазаров (1963), Влада Щерева (1965), Иван Терзиев (1967), Христо Кошудов (1969), Диньо Кръстев (1970), Христо Пулев (1973), Михаил Вълков (1974), Тончо Тончев (1980), Христо Сотиров (1987), Мария Костадинова (1995), Жана Недялкова (2008), Катя Чобанова (2009), Желязка Попова (2012) и сега Донка Николова.
За библиотеката през 1936 г. от Читалищния съюз са получени първите 60-70 книги, които са били съхранявани в дървено сандъче в дома на първия библиотекар Георги Ямалиев и раздавани от него по къщите на хората. Други читалищни библиотекари са били: Недялка Колева, Костадин Вакавлиев, Христо Манов, Зойка Пеева, Станка Манова и Мария Тончева.
Много години читалището се е помещавало в частни къщи, на които се е плащал наем. През 1932 г. новопостроеното училище влиза в експлоатация, а две от стаите се пригодяват за театрален салон, в който театралната група са изнасяли с голям успех своите представления като драмите „Васил Левски“, „Борци за Свобода“, „Караджата Храбри“ и др. , които представят и в съседните села Сладун, Студена, Срем , Устрем и Филипово. Със събраните пари от представленията се закупуват материали за направата на декори и завеси за театралния салон, които се ползват до 1956 г.
Финансово читалището е било субсидирано от местните предприятия, селсъвета и главно от ТКЗС за периода от 1965 до 1970 година. За членове са приети над 450 човека, работещи в селските предприятия.
По-активна дейност читалището има след 1944 г., като се създават танцови групи, хор, театралната група, като през 1948 г. Радовец е първенец в художествената самодейност на окръжните прегледи.
През периода от 1960 до 1970 г. има застой на дейността, след което отново има подем на читалищната самодейност. Изгражда се битов оркестър от 6 музиканти, които свирят на неделното хоро на мегдана.
През 1971 г. се сформира женска певческа група за лазарски песни, която завоюва званието „първенец“ на Втория фестивален събор на Копривщица. През 1973 г. е основана Женската певческа група (ЖПГ) за автентичен фолклор. На Третия събор в Копривщица печели златни медали, записват песен за грамофонна плоча, първенци на националния шампионат по фолклор и така с успехите и отличията до днес вече 51 години.
През следващите години са изградени Мъжка вокална група, Група за руски песни, Детска група за коледарски песни, Танцова група, Театрална група, под всеотдайното ръководство на Георги Генов, Елена Игнатова, Влада Щерева и др. ръководители.
Тези групи също се представят отлично на районните и окръжни прегледи на самодейността и имат завоювани звания “Първенец”. През 1982 г. се открива школа по акордеон, а след две годни и школа по пиано, която работи 3 години.

Продължава