Читалище „Васил Левски 1934“ в с. Радовец – създаване и развитие, I част

Село Радовец е основано след освобождението от турско владичество около 1879 г. Началото са били 50 сламени къщи с дворове, изоставени от татарите, които дотогава са живели в селото и чието име носи то – Татаркево (Татаркьой). В тези къщи се заселват семейства от съседни села, най-много от Дервишка могила, както и бежанци от Одринска Тракия, които донасят своя бит и култура. Селото постепенно нараства, като през 1934 г. наброява 1528 човека. Има построени нови църква и училище. В него преподават родолюбиви и будни учители като Костадин Танев от с. Шипка. По негова инициатива сформират театрална трупа от около 20 човека. Подготвят и изнасят с голям успех пред населението драмата „Васил Левски“. Именно тази постановка определя името на новообразуваното читалище „Васил Левски“, което тази година навършва 90 год. от основаването.
Първият председател на настотулството на читалището е неговият основател Костадин Танев. От начало като читалищни организатори са се водили Христо Вълков, Христо Сарандев, Георги Василев, а след това като председатели: Атанас Порков (1958), Георги Тончев (1962), Иван Лазаров (1963), Влада Щерева (1965), Иван Терзиев (1967), Христо Кошудов (1969), Диньо Кръстев (1970), Христо Пулев (1973), Михаил Вълков (1974), Тончо Тончев (1980), Христо Сотиров (1987), Мария Костадинова (1995), Жана Недялкова (2008), Катя Чобанова (2009), Желязка Попова (2012) и сега Донка Николова.
За библиотеката през 1936 г. от Читалищния съюз са получени първите 60-70 книги, които са били съхранявани в дървено сандъче в дома на първия библиотекар Георги Ямалиев и раздавани от него по къщите на хората. Други читалищни библиотекари са били: Недялка Колева, Костадин Вакавлиев, Христо Манов, Зойка Пеева, Станка Манова и Мария Тончева.
Много години читалището се е помещавало в частни къщи, на които се е плащал наем. През 1932 г. новопостроеното училище влиза в експлоатация, а две от стаите се пригодяват за театрален салон, в който театралната група са изнасяли с голям успех своите представления като драмите „Васил Левски“, „Борци за Свобода“, „Караджата Храбри“ и др. , които представят и в съседните села Сладун, Студена, Срем , Устрем и Филипово. Със събраните пари от представленията се закупуват материали за направата на декори и завеси за театралния салон, които се ползват до 1956 г.
Финансово читалището е било субсидирано от местните предприятия, селсъвета и главно от ТКЗС за периода от 1965 до 1970 година. За членове са приети над 450 човека, работещи в селските предприятия.
По-активна дейност читалището има след 1944 г., като се създават танцови групи, хор, театралната група, като през 1948 г. Радовец е първенец в художествената самодейност на окръжните прегледи.
През периода от 1960 до 1970 г. има застой на дейността, след което отново има подем на читалищната самодейност. Изгражда се битов оркестър от 6 музиканти, които свирят на неделното хоро на мегдана.
През 1971 г. се сформира женска певческа група за лазарски песни, която завоюва званието „първенец“ на Втория фестивален събор на Копривщица. През 1973 г. е основана Женската певческа група (ЖПГ) за автентичен фолклор. На Третия събор в Копривщица печели златни медали, записват песен за грамофонна плоча, първенци на националния шампионат по фолклор и така с успехите и отличията до днес вече 51 години.
През следващите години са изградени Мъжка вокална група, Група за руски песни, Детска група за коледарски песни, Танцова група, Театрална група, под всеотдайното ръководство на Георги Генов, Елена Игнатова, Влада Щерева и др. ръководители.
Тези групи също се представят отлично на районните и окръжни прегледи на самодейността и имат завоювани звания „Първенец“. През 1982 г. се открива школа по акордеон, а след две годни и школа по пиано, която работи 3 години.

През февруари 1993 г. е приет Устава на читалището съгласно Закона за Народните читалища, като към наименованието му е добавена и годината на неговото основаване – 1934.
През май е открит Младежки дом ведно с музейната сбирка в него. За ръководител е назначена Гергана Щерева, която сформира Детска вокална група, Група за модерни танци и Школа по пиано, които участваха с голям успех на всички читалищни мероприятия и самостоятелни концерти. Също така водеше и аеробика за възрастни при голям интерес.
През 2010 г. се сформира Дамска формация за стари градски песни, които са участвали във фолклорни фестивали и във всички мероприятия на читалището. Събира се и мъжка вокална група за съвременни руски песни, която по-късно става Мъжка група за Коледарски песни. Тя има многобройни изяви – местни и на фолклорни фестивали, и събори, завоювани много отличия, медали, купи и лауреатски звания.
През 2014 г. с открита рганизира и танцова формация „Веселие“, които също са участвали с успех на фестивали и до преди 3 години ни радваха с изпълненията си.
Много са успехите на самодейните състави към читалището през тези 90 години. Невъзможно е да се кажат всички, но ще споменем някои значими от последните години.
Участията на фолклорните групи в предаването „От българско по-българско“ на ТВ СКАТ, заснемане на обичая „Меджия“ от дестинация „България“, участие в представяне на тракийска сватба от старо време в Разград, участието им на Балканския фолклорен фестивал в Одрин, Турция, на ЖФГ за автентичен фолклор на Артфестивал в Италия, многото призови отличия и златни медали на фестивали, като най-много са от „С песните на Кичка Савова“ в с. Сладун, а най-значимата от тях е голямата награда от 10-ия Фолклорен фестивал в това село през 2021 г. – запис на автентични песни за фонда на БНР – София.
За постигането на тези успехи голяма заслуга има Община Тополовград за осигуряване на финансови средства и транспорт за някои дестинации на участия на групите.
Благодарни са и за тематичната помощ, оказвана от ръководството на читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894“, Тополовград.
През годините читалището е инициирало много и различни дарителски кампании и благотворителна дейност, в зависимост от необходимостта за това към дадения момент.
Всяка година тук се посрещат юбиляри от наборни срещи по проекта на Мария Тончева „Да се завърнеш в бащината къща“ с беседа от секретаря на читалището и поздрав с песни от самодейците.
Читалищната библиотека е започнала дейността си с 60-70 тома книги, а днес те са над 10 100 тома литература, от които 300 броя са нови и съвременни, доставени от три спечелени проекта по програма на Министерството на културата през последните 4 години.
Целта на читалището като институция е да сплотява хората в населеното място, да съхранява обичаите и традициите и да ги предава на следващите поколения, за да се знае и помни миналото какво е било. За това принос имат Коледарската група, Дамската формация за стари градски песни, Групата за художествено слово и Женската група за автентичен фолклор.