Църковен живот и история на храм “Св.вмчк Георги”, с. Елена

До 1888 година “партии” не съществували. Общинскоуправителните работи, пък и училищните и църковни били редени от първенците на селото в примитивен дух и с пълното съзнание, че се върши добро за селото. Само така може да се обясни постройка на училището в 1882 година и тази на храма в 1890 с общи усилия, без да се влагат болни честолюбия и задкулисни домогвания, каквито се наблюдават вече по-късно.

През 1906 г. година кметството поема Делчо Георгов и продължава и през 1907 год., когато на 27 май с постановление № 20 на общинския съвет решава да открие втора енория за обслужване от младия ръкоположен свещеник Ст. Райчев, който никога обаче не видя вратите на тази енория. По този повод писачат на тези редове има удоволствието лично да изслуша ог устата на Ст. Загорския митрополит Йосиф думите: “гарга на гарга око не вади”…присъда вечно порицавана и вечно поддържана.

В 1885-86 уч.год. става учител Запрян И. Чавдаров, свърдил III кл. на Хасковското класно училище, като остава и през следващата уч. година, след свършването на която той е ръкоположен за свещеник. Третокласното образование за онова време бе вече високо и Запрян П.Чавдаров носи в себе си не само сухата книжовност но и нещо свежо из действителния живот и тая свежест той се стреми да насажда в крехките детски сърца. С четире отделения и един клас /макар и двама ученика в него/ той работи с рядка преданост, в едно време, когато всичко бе жадно за духовна храна. Извънучилищната дейност тогаз не беше едно заповядано задължение, а тя бликаше съвсем естествено из гърдите на младите обществени служители. Всяка сряда вечер и петък вечер Чавдаров водеше вечерното училище и с това закръгляше общественото си доброволно задължение.

ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ

Религиозното чувство на християнина в с. Джефарче не е било задушавано от никакви инославни секти, от турци или гърци. По тези причини православието е било напълно спазено, както е и до днес.

Скоро след Кримската война, около 1856 година, или следващата, Желязко Тодоров от родът Саръиванови, който произхождал от съседното село “Корашлий”, – бил аргатин у хаджи Вълкови в Харманлий, където посещавал вечерно училище, но при кой учител – не се помни. Учил Желязко Тодоров и гръцко четмо и писмо, но Светчето, Часослова и Псалтиря му били неразделни другари дори и когато ходил по “кирия” с дървени въглища чак в Родосто и Деде Агач. По този “учебен план” Желязко Тодоров се приготвил за свещеническия сан и в 1858 год. или 1859 година Одринския гръцки владика, Кирил, го ръкоположил и младия свещеник се завръща в селото си да поддържа будни религиозните чувства у паството си. До това време храм в селото нямало. Християните за причастие ходели в близкото село Корашли. Но мисълта да имат вече и свои храм, след като имат свой свещеник, зреела и още преди освобождението основите на храна били положени. Вероятно поради гръцки интриги откъм Хасково или Одрин, или поради политически усложнения между Високата порта и Петербург, местното турско население се погаврило с “попската къща”, за каквато ги уверявали българите, че строят и изпочупили акустичните гърнета в зидарията и с оградата си послужили като с отходно място. В 1879 година вече основите и покривът са довършени, олтаря отделен с басмяна завеса, а женското отделение с дъсчена решетка. Стените измазали с кал, дървена маса е нагодена за престол и две-три икони и ето храмът св. великомъченик Георгий е готов. Трите измерения на храма са били 20x8x2,5 м. Освещаването му и полагане св. дарове било извършено от Одринския владика български Синейий. Иконите на този храм са принесени в новопостроения. И днес още умсвения ми поглед вижда стана на дяда Филипа живописеца пред келията си закрепена като лястовиче гнездо, до южния ъгъл на срутеното вече старо училище в църковния двор на с. Кн. Борисово. Та този самотник дядо Филип живописеца е стария художник българин, чиято четка е рисувала иконите на Джефаченската църква, а вероятно и тези на Кн. Борисовската. Дядо Филип бил от Одрин, от дето дошъл сам и самотно починал в Корашлий.

Старият храм е малък вече да побере богомолците и затова в 1889 година младият и деятелен свещеник Запрян П. Чавдаров, с сътрудничеството на селските парвенци без едного /Т. С./ и с труда на всички благочистиви християни се започва приготвянето .на всякакви градивни материали за постройка на нов храм. И започва трескава работа, не спъвана от никакви интриги и болни честолюбия, които бидоха презрително пренебрегнати от единодушието. Всички тези подготовителни работи стават достояние на Негово Преосвещенство Епископ Гервасий, чието временно седалище бе и гр. Харманлий и той на 4 август 1889 година отправя до Негово благовейство и почитателите Г. Г. Кмет и старел в с. Джефарче следното послание № 588:

“Ваше благовейнство и Г-н Кмете,

С отеческо душевно удоволствие се известихме за Бащите благочестиви и набожни чувства, като приех радостната вест, че в Вас са повлияли нашите пасторски съвети и наставления и че проникнало словото Божие от нашите архиерейски духовни проповеди в Вашите христолюбиви сърца, та сте се съгласили братолюбно с кръстно знамение на чело и сте се решиле с помощта Божия да пожертвувате и съградите нов храм чествуем св. великомученику Георгию во Сюаву Божии и в чест Ваша, който Божествен и священ храм ще краси православната християнска община, на което свято, Богоугодно и душеспасително за Вас дело ще бъдете Вий создаделите и приложници, за да се споменуват вечно имената на целите домове.

Ето защо Вий духовни наши чада подбудени от пастирско попечение, за осуществлението за предприетото Ваше свято дело, дохождаме да Ви кажеме, че за по-успешно, редовно и правилно, намерихме да назначиме едно законно настоятелство, което да припознаем и ние, а Вий като го утвърдите и двете страни, на което да се възложи попечението за по-скорошното с ревностна деятелност да се стараят за созиждането церквата, като им се възложи от Ваша страна да събират доброволни пожертвувания, да купуват нужните вещества изискуеми за в случаят и уславянето работниците за направата на църквата Ви. Ний за такива удобрихме следующите лица на които се вярва че ще се грижат с усърдна топлота за доизкарването, направата и освещението светата Ви църква и те са: свящ. Запрян,. Добри Вълков, Митю Георгев, церковните настоятели Пейчо Райчев, Яню Добрев и училищни настоятели Божин Стайков и Тяню Динков. Върху които призоваваме помощта Божия да им спомага в работата и Вам да дарува живот, здраве, изобилие, благополучие, щастие и всяко Ваше добро желание Богоугодно и Вам полезно”.

“Призоваваме Божията благодат върху всички Ви, остаяме
Левкийский Епископ: Гервасий”.

През есента на 1890 година новия храм, построен върху местото на стария, е готов. Резбарските украшения на иконите са работени от македонския майстор Аврам и син му Исак, който почина в село и там е гробът му. Иконите пък са дело на художника Димитър Андонов от Т. Пазарджик, способен мъж, но пиянството бързо го завлече в гроба.

НОВИЯ ХРАМ СВ. ВМЧК ГЕОРГИ

Постройката с всичките украси на времето възлезе на 6 000 зл. лева. На 2 ноемврий 1890 год. Пловдивският митрополит Партений го освети в съслужение с свещениците: Атанас Кирчев, х.Петър х.Ангелов от с. Корашлий, Запрян П. Чавдаров и Желязко Тодоров от Джефарче.

Написал горното: о. Максим, председател на храма