Християнският храм – Текето в с. Богомил

Най-забележителният паметник се намира в с. Богомил и е поредното доказателство, че вярата е тази, която е крепяла хората през вековете, каквито и превратности да им е стоварвала съдбата, това е ТЕКЕТО, запазено, макар и в недобро състояние.

Текето е построено през 1541 г. от самия Хазър баба, местен големец, за да го погребат, като почине.

Тюрбето представлява голяма осемстенна каменна сграда /въпреки, че традицията повелява този вид постройки да са седмостенни/, покрита с полусферичен купол. Височината му е приблизително 10 метра, а входът се намира на източната стена. Пред него има почти квадратно преддверие с полусферичен купол. Около свода на входа в миналото е имало надписи на османо-турски. Плочата на входа липсва, но въпреки разрухата на времето, личи красотата и майсторското напасване на двата вида мрамор при входа.

Интересното е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, който работи като такъв до края на 50-те години. За целта, преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. Пода е с плочи. По стените и днес личат стенописи и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние след 1959 г., църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и не могат да бъдат открити.

Интересен факт е, че в градежа на сградата са използвани строителни материали, останали от римско време или дори от античността, като например мраморните колони на вратата, камъни и тухли, които са дебели  около 4 – 5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж като се има предвид, че наблизо, през местността Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха – на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI век пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Там е открита и гръцка червенофигурна керамика, което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг.

Жителите на селото са участвали в правенето през есента на курбан на „Курбан мост“, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора.

Написал горното: о. Максим, председател на храма