Хоби със сърце: как една учителка се превърна в декоратор с национални отличия

29-годишната Мариела Велева от Тополовград е учител по български език и литература в местното средно училище „Д-р Петър Берон“. Класен ръководител, майка, бивш татуист и хоби сладкар-декоратор – нейният живот е пъстър като палитрата, с която създава захарните си творения.
Преди година и половина, по време на майчинство, тя навлиза в света на захарното изкуство. Днес тя вече е златен, сребърен и бронзов медалист от Националното състезание за торти и захарно изкуство Cake Art Bulgaria, където участва за първи път и е класирана във всичките четири категории, в които се състезава. Печели златен медал в категория ,,Рисувана торта”, сребърен медал в категориите ,,Голям и малък дисплей” и бронзов при ,,Декорирани бисквитки”. Това е сбъдната й мечта и огромно признание за труда, страстта и любовта, които влага във всеки детайл.
Завършила е Учителския университет в Бургас ,,Проф. д-р Асен Златаров”, специалност: Педагогика на обучението по Български език и История. Семейна и майка на прекрасно момиче Персияна-Никол.
Рисуването винаги е било част от нея, като няма завършено образование по изобразително изкуство и никога не е учила рисуване.

Между класната стая и сладкарската маса. Началото на сладкарското приключение.

От преподавател по Български език и литература до декоратор на торти – как се преплитат тези две толкова различни, но творчески професии?
В училище аз съм учител, но на сладкарската маса съм ученик. В училище се опитвам да вдъхновявам учениците си, да следват мечтите и желанията си. В сладкарството аз съм тази, която следва по-напредналите от мен и се опитвам да помагам на тези, които имат нужда. За това смятам, че процесът е двупосочен. Няма само учител, има учител – ученик и обратното.

Как започна твоето увлечение със сладкарството и конкретно с декорирането?
Започнах да се занимавам със сладкарство и декорация след раждането на дъщеря ми. Аз също като много жени изпаднах в тежка следродилна депресия. Малко сме тези, които си признаваме, че имаме подобен проблем. Следродилната депресия е нещо, за което се говори много рядко и е тема табу за нашето общество, но личното ми мнение е, че не трябва да е така. Благодарение на бисквитките, които започнах да декорирам в свободното си време, аз се преборих с този огромен проблем. Така започна моето приключение.

Спомняш ли си първия десерт, който декорира? Какъв беше и как се получи?
Първият десерт, който декорирах, беше за погачата на моята дъщеря. Много се вълнувах, защото това беше нейното първо събитие. Заедно с моята майка направихме всичко: торта, бисквитки, мъфини.

Имаш ли любими захарни „учители“ – онлайн, в книги или живи вдъхновители?
Да, имам разбира се любими захарни учители. Най-много се възхищавам на захарното творчество на Sugar King. Неговите творения са изваяни, сякаш не са докоснати от човешка ръка.

Творчески процес и вдъхновения

Как се раждат идеите ти – започваш от история, цвят, настроение?
Нямам отговор на това. Най-често се случва нощно време преди да заспя в полубудно състояние. Тогава са се появявали най-щурите ми идеи за проекти.

Коя техника или декорация ти е най-любима и защо?
Най-любимата ми техника и декорация е рисуването. От дете обожавам да рисувам, въпреки че нямам нужната квалификация. Всяко нещо, което правя, е на принципа проба-грешка. Понякога се получава, понякога е провал. Като всяко нещо в живота.

Участие в Cake Art Bulgaria в Габрово

Участието ти в Cake Art Bulgaria е първо, но и феноменално успешно, при това във всичките четири категории. Как се реши да се включиш? Има ли нещо, което те вдъхнови специално за тази надпревара?
В това състезание креативността и майсторството на българските сладкари и захарни творци се срещат с изкуството.
Обичам да предизвиквам себе си. Конкуренцията е най-добрият помощник за успех. Обичам да се конкурирам, да се надпреварвам с хората, а дори и с времето. Реших да се включа спонтанно. Казах си „защо пък не?!“, нищо няма да загубя, само мога да спечеля.
Исках да покажа образът на жената в пълния му блясък. От бушуваща буря до топла слънчева усмивка, от зимна вихрушка до нежно пролетно утро. Мисля, че до някъде успях да пресъздам емоцията.

Какво беше най-предизвикателното в подготовката – времето, техниките, вдъхновението?
Всяко нещо беше предизвикателство – време, техника, вдъхновение. Дълго се лутах каква тема да избера. Често в последния момент сменях изцяло концепцията и идеята, особено в категориите ,, Рисувана торта‘‘ и ,,Декорирани бисквитки‘‘. Никога не бях рисувала директно върху торта, това ме притесняваше. Не е като лист, който можеш да скъсаш и да започнеш наново. Рисувам с четки, с хранителни бои, на герова и прахова основа.
Никога преди не бях скулптирала човешко лице, случи се за първи път в категория ,,Голям декоративен дисплей‘‘. Във всяка една категория срещнах трудности, което е напълно нормално.

Разкажи ни малко повече за всяка една от творбите ти – какво символизираха, как ги избра?
В категория ,,Голям дисплей‘‘ избрах тема ,,Български фолклор – шопкиня в сватбена носия‘‘. Темата има дълбок символ за мен, защото е в памет на човека, когото обичам безкрайно – моят дядо Траян Велев. Той е кореняк шоп, който се е влюбил и създал семейство в Тополовград. Човекът, който винаги е бил до мен и ме е обичал безрезервно. По проекта работих 43 дни, всеки един детайл е минал през ръцете ми.
В ,,Малък декоративен дисплей‘‘ избрах тема ,,Горска фея‘‘, вдъхновена от моделите на Sugar King, но представена през моя поглед и техника.

Златен медал за „Рисувана торта“ – това звучи като изкуство! Какъв беше замисълът зад нея?
В този проект исках да представя отново образа на жената, но през друг поглед. Избрах японската култура за това, която е изключително интересна и богата. Нарисувах сезоните в образите на гейши. Още от времето на татуист тази тематика ми е любима, затова я прехвърлих и в сладкарството.

А при „Декорирани бисквитки“ – как се влиза в „характера“ на толкова малък, но детайлен десерт?
Темата при ,,Декорираните бисквитки‘‘ се препокрива с тази при ,,Рисуваната торта‘‘, отново имаме женски образи. Този път обаче са представени като елементи: Огън, Вода, Въздух, Земя, Ден и Нощ.

Личният момент

Какво ти носи най-голямо удовлетворение – самото създаване, реакцията на хората или нещо друго?
Удовлетворението да видя детската усмивка, която се радва на тортата за празника, щастливите очи пълни с благодарност. Това е животът.

Имаш ли си ритуал, когато декорираш – музика, аромат, определена чаша кафе?
Задължително кафе, нищо не правя преди две кафета и целувка от дъщеря ми.

Подкрепиха ли те близките ти? Имаше ли някой, който ти каза „Ти можеш!“?
Аз съм голяма щастливка със семейството, което имам. Моят спътник и баща на детето ми е винаги зад гърба ми, той е половинка в пълния смисъл на думата.
Майка ми е човекът, който е до мен във всеки един момент, помага ми много с отглеждането на малката. Баща ми е най-големият критик, той оглежда всичко до най-малкия детайл и ако нещо не му хареса, не ми спестява истината. Благодарение на неговата критика се получават нещата. Благодаря на цялото си семейство, че е до мен във всеки един момент!

Имаш минало като татуистка, а сега рисуваш върху сладкиши. Какво би казала на хората, които се колебаят да развият своето „нестандартно“ дарование?
Вярвайте в себе си и вървете напред, все някога ще се получи. Дерзайте, гонете тези, които са по-добри от Вас, старайте се да ги настигате и никога не си вярвайте прекалено, защото винаги ще има по-напреднали, но това трябва да Ви дава стимул, а не да Ви отказва.

Смяташ ли да участваш отново догодина? А може би в международни форуми?
Ще има изненади, но за момента няма да споделям повече информация.

Сърце за общността

Ще участваш за втора година във Фестивала на царския орел в Тополовград и 10% от общата продажба ще е за благотворителност. Ще правиш и видео уроци с благотворителна цел.
При „Захарна работилничка на Мела“ присъстващите ще могат да открият домашни торти, сладки и всякакви вкусотии, направени с много любов. Впечатляващ е този акт на благотворителност. От какво се роди това желание?
Човек е човек, когато дава от себе си за околните. Не може да бъде само консуматор, защото тогава ще загуби човечността си.

Какво е усещането да знаеш, че десертите ти не само радват, а и помагат?
Десертът носи наслада, аз искам моите десерти да носят и по-добро бъдеще за някого.

Напред към мечтите

Как си представяш себе си след пет години – повече класна стая или повече сладкарско ателие?
Не можем да знаем какво ще се случи утре, така че да гадаем е излишно. Съдбата си знае работа и ще ме отведе там, където е най-добре за мен и семейството ми.

Имаш ли мечта за собствена сладкарница, академия или арт галерия със захарни картини?
Имам мечта за собствено сладкарско кътче с малка академия до 10 човека. Мечтая да каня майстори на високо ниво в него, където ще дават от знанията си на учещите се. И най-вече ще дават човечност и уважение към всеки един, който иска да се учи от тях.