Харманли(й)

Свързани публикации

• Община Харманли обяви две поръчки за сепарираща инсталация 0 08.апр.
• ВМРО – Харманли поднесоха венци пред паметника на Ботев 0 07.ян.
• В Свиленград са разработили и подали 33 проекта през първото полугодие 0 02.авг.

Проф. Тодор Балкански – български езиковед, завеждал секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН

Специално за „Сакарнюз“

Харманли е единственото селище в българската езикова територия с това име. Други, като Харман кьой, Сърт харман и подобни, има в различни нейни краища.
Харманли е съкратено, по-неизвестни ми ортографични правила, от първоначалното Харманлий, записано от вещи специалисти по темата (Ж. Чанков: „Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавие“, С. 1918, 308, В. Миков: „Произход и значение на имената“, С. 1943, 94, 145), като Кърджали от Кърджалий.
Други такива имена, както Каразлий, Пазарджишко, Хаджилий, не се българизират вторично до Каразли, Хаджили. Вторично, защото имена като Кърджалий и Харманлий са първично българизирани от българите, с претенцията, че са смятани за първоначално турски ойконими /название на селище/ с основи от житейски имена.
В интернет е публикувана статия с история на Харманли, където е въведена една неправдоподобна версия на името. Градът е бил споменат през 1510 година за пръв път, застроен край мястото Харман. Работниците на това държавно вършило били наричани харманлии. Абсурдна теза от езиково археологическо естество. Работещите на хармана на турски се наричат harmanci, на български и сръбски – харманджии.
Наставката (суфиксът) „лъ“ в турския език се използва като имеобразователно средство в две позиции:
-да се създадат житейски имена тип Истанболу, български Стомолия/та: Стамболийски;
-да създаде етноними /дума с която се назовава етническа общност/ на малка част на племе или род, тип: Акдашлъ, малка част от племето от рода Акдаш.
Години наред допусках, че Харманли/й е селище, създадено от известното разместване на населението по времето на Муса Челеби, известният Муса Кеседжия, като смятах, че тук са доведени хора от селото Харманкьой, Солунско (сега Стамос, Неа Менемени и Неокорделис), които естествено на турски са наричали харманлъ. Те са за четене, без сериозна езиково археологическа подплата.
През цялото това време, вече 50 години, в главата ми стоеше енигмата: името Харманли е все пак етнонимно!? Но как и защо е получено във времето на споменатия Муса Челеби (до 1414 г.). В основата на името стоят хора турци или тюркмени от групата Харман. Такъв етинон сред турците и тюрките обаче няма!
Основно търсене пак години наред.
При един от многото прочети на Мехмед Нешри „Огледало на света. История на османския двор“, С. 1984, открих това, което е в основата на името Харманли. Оказа се, че Муса Челеби, султанът на Румелия, е имал своята войска, туркменска група, водена от Харман Данасъ (200). Записаното от Мехмед Нешри име “харман” не е лично, а туркменски епоним, име на племенна група, което в последствие става име на нейния вожд (както Аспарух, вожд на групата българи аспарух, Караман по племето караман и др.)
Но впрочем сравнете единственото изписано в литературата за Харман Данас:

„Но и Караманоглу доста измъчил крепостта. Ако Хаджъ Иваз не бил вътре, онзи щял да я превземе с ръкопашен бой. Но покойният Хаджъ Ивъз здравата залегнал да удържи крепостта. Дори самият той бил улучен на едно-две места със стрели, ала никому не казал. Всеки ден съобщавал по някоя такава вест, че ето, султан Мехмед вече убил Муса Челеби и се връща обратно. Ободрявайки народа си да се бори, той взел крепостта. Все така продължили да се бият, когато един ден дошла вестта: „В имарета на Каплъджа е пристигнал трупът на Муса Челеби!“
Караманоглу скочил, метнал се на коня и отишъл при тялото на Муса Челеби. Накарал да отворят ковчега, защото, преди да види с очите си, той не вярвал. По-рано го бил виждал, та го познавал. После още същата нощ Караманоглу си подвил опашката и поел пътя за Кирмастъ. Проходите на пътищата, по които бил дошъл, вече били пресечени. Той знаел, че през тях не може да се премине, та затуй хванал пътя за Кирмастъ.
А народът на Бурса изскочил от крепостта. Взели да подвикват: „Толкова се уплашихте от трупа на един Османов син! Леле, ами ако беше дошъл живият!“
Караманоглу бягал с най-голяма бързина. Между хората му имало един боец, когото наричали Харман Данасъ. Бил доста едър и дебел мъжага. Както едва-едва се влачел след Караманоглу, той много се изморил и му рекъл: „Мой султане! Щом бягаш така от умрелия османец, какво пък щеше да стане, ако живият беше дошъл?“ Много дошли тези думи на Караманоглу, та заповядал и на часа обесили приятеля му на едно дърво. Самият той с всички останали минал през Хамид Или и стигнал до собствената си земя. Ала докато вървял из пътя, тюрките непрекъснато го нападали в гръб, грабели войската му и му причинявали неописуеми беди. От всяко село се спускали тюрки. Всяка нощ нападали войската му и вършели обири. Тези събития станали през 816 година по Хиджра [289] Караманоглу, който имал един казаскер, наречен Кара Мюрсел. Той казал на Караманоглу: „Изпрати ме като молител. Остави ме да отида и да те сдобря с Османоглу!“ Караманоглу отвърнал: „Хей, какви са тези думи! Ако той тръгне срещу мен, аз зная как да се разплатя с него!“ Така той не приел съвета. Правел каквото си знаел и вървял към гибел.“

Явно Харманли е създаден от заточениците харманлъ, които Мехмед, синът на Баязид (1373 – 1421), проводил в Румелия, каквато практика вече прилежно упражнявал. Така по същото време заточил в Конуш и по средното течение на Марица куманите – татари в Татар Пазарджик, които изневерили на баща му Баязид и минали на страната на Тамерлан при Анкарийската битка. (Повече в „Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология“).

С други думи Харманли е заточенишко средище, основано след смъртта на Муса Челеби (1414 г.). Това е рожденият ден на селището, което е трябвало да обслужва почивна станция – падало, по Диагоналния път Истанбул – Белград – Виена.
В литературата на българската ономастика /раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена/ има едно объркано писание на Румяна Кокаличева в книгата ѝ „Местните имена в харманлийско“, ВТ. 2011, където на стр. 621, търси някаква българска етимология на Харманли.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул?!

Това е една от последните публикации на професора, който почина в петък, 27 ноември 2020 г.

Дълбок поклон и светла да бъде паметта за него!