Физикът – лирик от Димитровград

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 36/1060, година XX, 29.09 -05 октомври 2023 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Стамболово дава под наем без търг 101 квадрата 0 22.фев.
• Културната празнична програма по повод Деня на Харманли – 2 май 0 22.апр.
• Щета от бурята 0 17.ное.

Иванка Данева

Спорът физици и лирици вълнува човечеството не от вчера. И тъй като целта и на изкуството, и на науката е да създаде една цялостна представа за света, все по-често от спорове се стига до единство в многообразието. Достатъчно е да спомена многобройните таланти на художника-учен Леонардо да Винчи, Айнщайн и неговата цигулка или пианото на Макс Планк. И ако се огледаме около нас, всеки би открил своя премиер.
Но днес искам да ви разкажа за димитровградчанина Тильо Тилев – физик и електроинженер, художник и музикант, а в последните години и писател.
Преди месец издателството „Български писател“ отпечата неговата книга “ Изгасете осветлението“ – квантови афоризми, обобщаващи идеите, опита и посланията на автора. Малко по-рано тази година бе представен и сборникът със 70 къси разкази „Човешки импресии“. И двете книги са илюстрирани от самия него. В своите разкази, чиито герои са хора, срещани по житейския път на автора, в сентенциите в края на всеки от тези разкази, а и в квантовите афоризми Тильо Тилев се опитва да ни внуши, че „Съзнанието е неотменно свойство на всичко: от елементарната частица, клетката, та чак до Вселената.“ И че “ Не можеш да промениш нещо в себе си и извън себе си, ако не си съучастник“.
Роден в близкото до Димитровград село Малко Асеново, Тильо Тилев е завършил димитровградската Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“. Сред неговите съученици са известният художник Христо Панев, историкът акад. Васил Гюзелев, физикът акад. Васил Сгурев, който оглавява Института за изкуствен интелект. Завършва физика в Пловдив и отново се връща в гимназията, този път като учител. Няколко поколения димитровградчани са негови възпитаници ( включително и пишещата тези редове). Но това не му е достатъчно и 10 години по-късно се дипломира като електроинженер във ВМИ – Варна. Дълго време работи в мини „Марбас“, където е и преподавател, а накрая и миньор. Изучава френски език, интересува се от всичко.
Негови картини – графика и живопис, са участвали в регионални и национални изложби. Свири на цигулка и пее в няколко хора. В последните тридесетина години се интересува и от Паневритмията на Петър Дънов, включва се в изследвания за влиянието й върху физическото и психическото състояние на човека. Завършва и следдипломна квалификация по паневримия в Националната спортна академия.
Във всичките си занимания Тильо Тилев доказва, че физиката и изкуството са свързани и според него представителите на изкуството трябва да са наясно с физичните закони, които да служат за вдъхновение в света на човешките чувства. А представянето в романтична светлина на новото научно знание, на научто-техническия прогрес, оказва огромно ползотворно влияние върху целия съвременен живот.
В този смисъл е показателен надсловът в последната му книга: „Посвещавам на моите ученици за нещата, които не съм им казал“. Пак там, в отзива си за „Изгасете осветлението“ председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов пише: “ Тильо Тилев се опитва по безхитростен начин да ни вдъхне кураж, че могат да се случват и добри неща, стига човек да осъзнае квантовите закони на мирозданието“.
И ще завърша с обобщението, което дава за Тильо Тилев редакторката на книгите му Милка Пеналска : „Прогледнал за цялото“.

Ето и някои от афоризмите на автора:
„Не е нужно да изгориш, за да светиш на заслепени.“
„Не приемаме голата истина. Радваме се на нагиздената.“
„Несигурността събужда мъдростта.“
„На всяко хубаво нещо трябва и едно калпаво, за да стане истина.“
„Нищо вечно няма освен мигът.“
„Облагодетелстваш ли някого, пръв ще те предаде.“
“ Слабостта осмисля живота ни, а не силата.“