Трябва да има постоянна програма за саниране, а не да се прави на парче

„Трябва да има една постоянно действаща програма за енергийна ефективност, с ясни правила и със самоучастие, вместо през пет години да се отделят по един или два милиарда на подскоци.“ Това заяви Цвета Наньова, заместник-председател на Българска фасилити мениджмънт асоциация. Тя и изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност Драгомир Цанев бяха в предаването на „Дарик“ в понеделник, 22 януари, при Георги Донков.
Госпожа Наньова коментира и броженията, свързани с одобрените проекти по приключилия първи етап от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. „Тази процедурата бе една крачка в правилната посока и бе много по-справедлива отколкото първата, която бе на принципа „първи дошъл – първи обслужен“. Когато не се знае кой е стигнал първи до финансовия ресурс и по какъв начин, това предизвикваше съмнения в манипулации. (как се оценяват проектите – виж на стр. 7)
За разлика от предишната, при тази процедура критериите бяха предварително обявени. При нея 5 от 6-те критерия оценяват степента на енергоспестявания, които ще е получат след обновяването, и стъпват на ефекта на енергийна ефективност.
За първи път се даде възможност да кандидатстват и по-малки сгради. По предишната националната програма, когато им се осигури такъв достъп, парите вече бяха свършили.
Сега тези собственици имаха реален шанс и някои бяха класирани, защото имаха добри проекти.“
Общо 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини бяха одобрени за саниране със средства по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I. В мерки за повишаване на енергийната ефективност на тези блокове ще бъдат вложени 1 128 694 945,76 лева.
По нея бяха получени общо 3068 проектни предложения от 152 общини на обща стойност 3 972 426 084,04 лв., която надхвърли близо 4 пъти разполагаемия бюджет.

Парите естествено не стигнаха, защото интересът бе по-голям от наличния публичен ресурс, който винаги е ограничен.

Окончателен ли е окончателният списък?
Промени в списъка може да има в случай, че има допуснати технически грешки.
Обжалванията, за които се разбра от публичното пространство, не са стойностни. “Твърди се, че процедурата е опорочена, но с аргументи, които не издържат критика. Няма как две подобни сгради от различни общини да постигнат еднакви спестявания.
Енергийният одит взема предвид не само проектните параметри на сградите, а отчита текущото ѝ състояние, което включва има ли сменена дограма или няма, какви са експлоатационните характеристики на тази сграда, в какво състояние е покривът.
Това значи, че две абсолютни еднакви сгради по проектни характеристики – едната в Северна, другата в Южна България, могат да попаднат в различен клас на енергопотребление след санирането.
Несправедливо се иска ресурсът да бъде разпределен равномерно между общините, защото така се постигало равномерно регионално развитие. Но това е програма за енергийна ефективност, а за икономическото развитие има други програми, свързани с регионално развитие“, каза госпожа На-ньова.
Според нея е необходимо да има постоянно действаща програма, с ясни правила, да има пътна карта и да се знае с времето как се развива.
Стопаните трябва да имат и облекчен достъп до кредитен ресурс за набавяне на своя дял за самофинансиране. Едва миналата седмица министър Цеков в парламента каза, че се говори за създаване на такъв механизъм.
Драгомир Цанев допълни, че тези проблеми могат да се решат само ако има постоянно действащ механизъм за безлихвено кредитиране на сдружения на собствениците и допълнителна помощ към най-уязвимите групи.
„Ако тези неща функционират едновременно, тогава няма да имаме тази проблеми, това недоволство. Трябва да минем пред последователни политики с ясна цел, а не както се случи сега – ударът да е към Програмата за енергийна ефективност, от която има огромни ползи за хората, за техния джоб, за националната икономика. Ако продължим да се подиграваме с нея, нищо добро не ни очаква”, допълни още Цанев.
Колкото по-голяма е сградата, толкова по-малко ще е 20% самоучастие на собствениците. За големите блокове то е 3 – 5000 лева, при по-малки 6, 8 дори до 10 000 лева. Ако има двускатен покрив, той отнема до 30% от разходите..
С оглед на подобренията, които настъпват след санирането, тези суми са абсолютно пренебрежими от гледна точка на стойността на самите жилища и от гледна точка на енергийното потребление.
При втория етап, който приключва в края на февруари, на тези 80% грант от държавата трябва да се гледа като подарък, защото това гарантира на хората, че със спестяванията могат да изплащат кредита, който са взели.
Нека хората да се възползват от тази уникална възможност.

Каква е разликата при санирана сграда и несанираната?

Ако сутринта сградата е била 20 градуса и се изключат всички уреди, вечерта, тя ще бъде 14 градуса. В добре обновена сграда температурата ще е 18 – 19 градуса.
Измервания при сгради с 10 см изолация и такива без изолация показват, че първите плащат два пъти по-малко енергия. Освен това хората отопляват една стая и живеят некомфортно и нездравословно. Ако се пакетира цялата сграда, то температурата се качва с минимум 3 градуса.
Нещо повече, според проучвания на Техническия университет при най-добре обновените сгради, ако сме плащали 100 лева, след обновяването трябва да плащаме 20.
Това са спестявания, за които всеки би се замислил, освен това на хората им се подобрява комфорта.

Още по темата: Как се оценяват сградите за първия етап на санирането?