Сто и двадесет години театрално дело в Харманли

“Отредено било “Многострадална Геновева” да бъде репертоарното начало на българското театро. Да шества из цялята страна, да бъде звезда – “Керванджийка” повела кервана на формиращия се роден театър.” Така започва възторжената и поетична статия на Елена Георгиева по повод  100 годишнината на харманлийския театър. 1887 год. “Многостродолна Геновева” е на сцената на Харманли. Свалете шапки! Навлизаме в театралния живот на града! Учителят Евлоги Менахилов с колегите си изнася първото “театро”. Започва утрото на едно голямо, народополезно и културно начинание. Декември 1891г. в залата на околийското училище се изнесе драмата “Руска” , комедията “Господин Седми”, придружени с две живи картини: “Съединение на България” и “Обесването на В. Левски”. – “Представленията бяха от най-изящните и неочаквани и докрай задоволиха публиката, която беше от най-избраната. Средствата бяха дадени за благотворителна цел.” 1896 г. , когато “театрото” се ръководи от Христо Бургуджиев, бележи нов разцвет, нова победа. В женските роли – жени. Първата бяла лястовица на сцената е Атанаска Бургуджиева в постановката “Иванко”. Годините 1901 – 1910 са изпълнени с успехи, играят се пиесите: “Хъшове”, “Ивайло”, “Иванко”, “Чорбаджи Михалаки”, изнасяни освен в града и в околните села. Войните прекъсват театралната дейност. След войните останаха мъртвите по бойните полета и черните забрадки на живите. С гласа на Славей Андонов ще звучат стихотворенията: “Новото гробище на Сливница” и “Смърт в равнината”. По сцените ще тръгне драмата “Пленникът от Трикиери”. Димитър Карабаджаков ще оглави театъра. Ще мобилизира всички будни сили за активна културна дейност и ще остави име в историята  му с постановките: “Майстори”, “Женитба”, “Престъпникът”, “Иванко”, “Под игото”, “Към изгрев”, “Борислав” и “Хъшове”.

Вестник “Харманлийски обзор” ще съобщава за театралната магия, обхванала града. Читалищният театър представи комедията “Тигърът” от Дамян Калфов. Харманлийското Тракийско д-во повтори пиесата “Анга” в полза на безплатна детска трапезария. Читалищният театър изнесе комедията “Опечелена фамилия” под ръководството Петко Тишелиев. Под ръководството на Митко Събчев, бе изнесена с успех пиесата “Неуловимия”от Ез. Уелс. Женското дружество изнесе пиесата “Седянка”. Христовото братство изказва благодарност на артистите изнесли пиесата “Камбаните на Св. Климент”. Читалищният театър представи пиесата “Под моста” от Ото Индиг. Театралната трупа при зап. Подофицерско д-во “Победоносец” изнесе пиесата “Към изгрев”. Младежкия червен кръст при смесената гимназия представи пиесата “Поп Богомил” от Ана Карима. Средишно основно у-ще “Ив. Вазов” изнесе пиесата “Без баща”. Градският театър се ръководи от младия, енергичен Атанас Стефанов. Сезонът е открит с трагедията “Кара Танас” от Ст. Савов. Успешно се подготвя пиесата “Делба” от Илия Енчев.

Културният живот е като реката край града, понякога шуми, приижда на талази, друг път е спокойна. Идва време, когато водите й изтъняват, но не пресъхват. Така е и с театралния живот, сменят се ръководители, поставят се нови пиеси с нови изпълнители и кръговратът продължава. Ще се заговори за ръководителите Иван Димитров и Николина Каракостова, за постановките им: “Любов”, “Службогонци”, “Айна”, “Ех, нивичка в полето” и “Платон Кречит”.

Идва времето на Михаил Тошев с постановките: “Жените от Нискавуори”, “Майстори”, “Греховната любов на зографа Захарий”, “Дон Жуан 1964”, “Дуел”, “Когато гръм удари”, “Боряна”, “Камък в блатото”, “От много любов”, “Женитба”, “Идолопоклонници”, “Чуден човек”, “Сезонът на надеждите”. Пионерският театър с постановките “Лют звяр” – лауреат на III-ия републикански фестивал, и с “Петлето”, лауреати на IV-ти републикански фестивал – сребърни медалисти.

Оглеждайки се по пътя на тези сто и двадесет години, сред стотиците самодейци – актьори, десетки от тях са се възвисили над всички. Няма да споменавам имената им, да не пропусна някой от тях, имена с ореола на светци. Те създаваха нещо интересно, разумно и красиво, което до пребъде във времето. И ако подрастващите преоткрият и разпознаят техните духовни потребности и помисли, значи сме разкрили тяхната светлина, светлината от имената, които познаваме и обичаме, с които се гордеем. Поклон!