Срещи по пътя

Лятна вечер, лунна нощ. Звездите разпръснати по небето, като ноти. Учителят по музика Михов, унесен, изпълнява на пиано в дома си „Лунната соната” от Бетховен. Едно дете, коленичило до прозореца му, слуша музиката в захлас и радостта от нея го обзема, душата му, жадна за красота, се носеше на криле. А учителят, обзет от нежност, продължаваше да свири. Пръстите му, полудели, танцуваха по белите клавиши на пианото. Детето продължаваше да слуша до последния акорд. Това дете беше Георги Николов. Георги Николов беше артистът, участвувал в бившия Пионерски театър в пиесите „Пепеляшка” , „Хулиганът” , „Лют звяр”. Премина в танцовия състав. Заедно с ансамбъл „Хорищенски” обиколи много сцени и естради. Израсна на сцената.

Още в юношеска възраст поезията го завладя. Спечели конкурса „Южна пролет”, после следва втора стихосбирка. Стана член на Съюза на писателите. Преживя времето на бохемство, отчуждение и скитничество. Тревогата на духа му следваше Есенин. Мина през тръпката на огорчение и вяра. Много често слабостта прави човека по-силен. Избегна заблудения куршум. И най-силният мъж има това право да си поплаче сам. Останал сам, да си оближе раните. Такъв е животът на много творци. Важното е навреме да преболи, да се вземе в ръце. Светът край него звъни. Наоколо е изпълнено с живот. Светът живее, твори забързан пред себе си. Вдигни глава, поеми въздух, тръгвай по пътя за среща с хора и съдби. Тръгвай те те чакат, грешнико. В прозата си – сборника „Срещи” – описва хората, които среща в живота си, които са оставили следи след себе си: с честност и достойнство, с доброто си име, с добрия пример. Ние сме във времето, но хората на времето, трябва да бъдат отбелязани с писмените знаци на кирилицата, за да останат за поколенията. Ако това не се направи, ветровете на времето ще издухат спомена за тях и след вятъра няма да остане нищо. А той като творец съхранява следите на живота им. Бил е на сцената, но и досега не е слизал от сцената на живота. Той не е от големите обществени личности, но като журналист оставя големи обществени следи и това го прави голям.

И се любех с връстница на ръба на един гроб.                         

После – без време – погребах приятел.

И плаках. Тогава си спомних бъдещето, тогава.

Лятна вечер, лунна нощ. Звездите разпръснати по небето, като ноти. Учителят по музика Михов, унесен, изпълнява на пиано в дома си „Лунната соната” от Бетховен. Едно дете, коленичило до прозореца му, слуша музиката в захлас и радостта от нея го обзема, душата му, жадна за красота, се носеше на криле. А учителят, обзет от нежност, продължаваше да свири. Пръстите му, полудели, танцуваха по белите клавиши на пианото. Детето продължаваше да слуша до последния акорд. Това дете беше Георги Николов. Георги Николов беше артистът, участвувал в бившия Пионерски театър в пиесите „Пепеляшка” , „Хулиганът” , „Лют звяр”. Премина в танцовия състав. Заедно с ансамбъл „Хорищенски” обиколи много сцени и естради. Израсна на сцената.

Още в юношеска възраст поезията го завладя. Спечели конкурса „Южна пролет”, после следва втора стихосбирка. Стана член на съюза на писателите. Преживя времето на бохемство, отчуждение и скитничество. Тревогата на духа му следваше Есенин. Мина през тръпката на огорчение и вяра. Много често слабостта прави човека по-силен. Избегна заблудения куршум. И най-силният мъж има това право да си поплаче сам. Останал сам, да си оближе раните. Такъв е животът на много творци. Важното е навреме да преболи, да се вземе в ръце.

Светът край него звъни. Наоколо е изпълнено с живот. Светът живее, твори забързан пред себе си. Вдигни глава, поеми въздух, тръгвай по пътя за среща с хора и съдби. Тръгвай те те чакат, грешнико. В прозата си – сборника „Срещи” – описва хората, които среща в живота си, които са оставили следи след себе си: с честност и достойнство, с доброто си име, с добрия пример. Ние сме във времето, но хората на времето, трябва да бъдат отбелязани с писмените знаци на кирилицата, за да останат за поколенията. Ако това не се направи, ветровете на времето ще издухат спомена за тях и след вятъра няма да остане нищо. А той като творец съхранява следите на живота им. Бил е на сцената, но и досега не е слизал от сцената на живота. Той не е от големите обществени личности, но като журналист оставя големи обществени следи и това го прави голям.

И се любех с връстница на ръба на един гроб.                         

После – без време – погребах приятел.

И плаках. Тогава си спомних бъдещето, тогава.