Според археолози в Сакар е живял богат владетелски род през II век

С изключителен успех се увенчаха усилията на археологическия екип под ръководството на Даниела Агре и Деян Дичев, проучващи през ноември надгробна могила в землището на с. Капитан Петко войвода, Тополовградско. Разкопките са спасителни и се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на община Тополовград.
Проучваната могила се намира в непосредствена близост до другата, в която в края на август беше открит изключително богат гроб на тракийски владетел, живял в периода на късния елинизъм (II-I в. пр.Хр.).
Във втората могила е открит непокътнат гроб, представляващ иззидана с тухли двестъпална яма вкопана в материк и изградена прецизно с керамични тухли, обмазани с хоросан.
Това зазиждане е спомогнало намиращите се в него предмети да бъдат съхранени изключително добре. Погребана е млада жена, чието тяло първоначално e било положено върху сковано над гроба дървено ложе, а след това е кремирано.
Над гробната яма, на горното стъпало, са поставени бронзов съд във вид на мида, орнаментиран бронзов леген, бронзово котле, няколко стъклени лакримария и две тоалетни сандъчета, като при едното заключващият механизъм е във вид на две масивни бронзови херми. Жената е погребана с лични вещи и дарове, които са поставени, след като кладата е изгаснала. В областта на главата е открит златен погребален венец. До тялото са открити костени и стъклени хурки и бронзово огледало, което е поставено в дървена кутия.
Предметите на лукса от гроба се допълват от изящно сандъче, облицовано със сребърни и златни пластини с орнаменти. Огромен полускъпоценен камък е монтиран върху капака, което е без аналог в България. Изработката му издава ръката на изкусен майстор, владеещ в съвършенство работата с метала.
В областта на краката на погребаната са поставени два чифта кожени обувки, чиято красота и запазеност според археолозите, работещи на обекта, нямат аналог в България и могат да се опре-делят като изключителна находка със световно значение. Горната част на обувките е ажурно изрязана и е украсена с флорални елементи, изработени от медни с позлата нишки. Върху единия чифт орнаментите са покрити със златен варак.
В гроба е открита и бронзова монета на император Хадриан (117 – 138 г.), която може да бъде свързана с вярването на древните гърци и римляни, че покойниците трябва да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реките Стикс („Реката на омразата“) и Ахерон („Реката на скръбта“ или „Реката на болката“) в подземното царство на Хадес.
Откритите в гроба предмети позволяват неговото датиране да се отнесе в първата половина на II век – във времето на управление на император Хадриан, когато тракийската поземлена аристокрация се е радвала на спокойно съществуване.
Погребаната в могилата жена вероятно е член на богат тракийски род, живял в този район през ІІ век.
С тяхното богатство и значимост, двете могили, проучени от експедицията през сезона, хвърлят нова светлина върху два изключително важни периода от историята на Тракия – периода на късния елинизъм (II – I в. пр.Хр.) и периода на разцвет, спокойствие и просперитет на тракийската аристокрация в новата провинция Тракия (I – II в.) в пределите на Римската империя. Според археолозите богатството на проучвания некропол дава основание да се търси съществуването на значим династичен център в региона, който вероятно е контролирал Сремския пролом – една от „портите“ към древните тракийските земи.
Наблизо в района на съседното село Княжево е проучен функциониращия през IV в. пр.Хр. владетелски дом на македонски стратег, назначен от Лизимах – един от наследниците на Александър Македонски. Освен това в този район в землището на селата Маломирово и Златиница е намерено едно от най-богатите тракийски погребения (от втората половина на IV в. пр.Хр.), свързано вероятно с тракийския цар Керсеблепт.
Всичко това по безспорен начин доказва, че археологическите проучвания в този регион следва да продължат, те отварят нови страници от древната история на Тракия, коментират учените.