Социалните мрежи – изолация от реалния свят или опасна игра за младите

Елия Лилянова

Изследване показва, че близо 2/3 младите хора сърфират в социалните мрежи всекидневно и отделят по няколко часа за това.
Фейсбук, Тик Ток и други по-добни все по-настоятелно се настаняват в живота им и заемат все по-голяма и по-голяма част от времето им. Младите никога досега не са имали възможност за достъп до толкова много информация и толкова много дейности на едно място. Според проучване, проведено през 2020 г. от изследователска агенция ЕСАТ (www.estat.bg) по задание на УНИЦЕФ България, в което вземат участие 1773 лица на възраст между 10 и 24 години, е установено, че 77% от всички участници сърфират в социалните мрежи всекидневно, като 44% от тези потребители отделят на това между 2 и 3 часа от деня си, а по-ревностните любители на социалните мрежи – над четвърт от всекидневните потребители прекарват там повече от 3 часа на ден. Изхождайки от тези данни, мнозина социолози, психолози и педагози са твърде крайни в мнението си, че това е изолация от реалния свят и тя започва да се превръща в опасна игра за децата и младото поколение.

А дали е така? Бихме могли да поспорим!

Не е ли тази виртуална среда част от реалната среда на младите хора на XXI век. Тя се настани в живота ни и роди нов начин на общуване и това доведе до появата на т.нар. нет поколение. Фейсбук, Инстаграм, Туитър позволяват комуникация независимо от мястото и независимо от времето. Тук се общува, споделя информация, възникват запознанства с нови хора, гради се социален имидж. Тук социалните бариери падат. Публикуват се неща, които никога не биха стигнали до ушите на приятелите ни. Чрез кои други форми на общуване можем да обменяме снимки и съобщения, приобщени към различни преживявания, независимо от разстояние и време? Тези постоянни вибрации и звукови сигнали, които ни карат непрекъснато да се озъртаме, поглеждайки телефоните, лаптопите и таблетите си; тези „лайкове“ и „коментари“, които предизвикват покачване на вещества във мозъка, водещи до създаване на приятни настроения.

Дали това, обаче, е желание за общуване между тийнейджърите или са симптомите на
пристрастяване?

През 2003 г. Световната здравна организация официално обявява компютърната пристрастеност за вид зависимост, наред с наркотиците, алкохола и хазарта. Броят на интернет зависимите расте и вече надхвърля 10% от всички жители на планетата. Няма обаче единно мнение кога времето, прекарано в интернет, е прекалено. То е много относително и е строго индивидуално, зависещо от пол, възраст, социална среда и др. Според мен не е важно колко време на ден се прекарва в социалните мрежи, а какво се върши там. Не трябва ли вместо да губим време в безсмислени разговори и спорове със своите родители за престоя ни в интернет, за вредата от екранното време и последиците от това, да се опитаме да намерим сами границата, да заменим в определен момент пребиваването в социалните мрежи с други дейности като готвене, четене, посещение на кино, театър, разходки, срещи с приятели или пък да си инсталираме приложения като Moment, Stay on Task, AppDetoks и др., за да ограничим времето, прекарано в социалните мрежи.
Според изследванията на УНИЦЕФ 69% от 1773 от участващите лица предпочитат Фейсбук, 22% от тях Инстаграм и 7% Тик Ток. Това са най-използваните мрежи и се посещават поне веднъж в седмицата. Оказва се тук е много забавно и развлекателно, защото децата и младите хора имат възможност да общуват като си пишат, говорят с приятели, участват в групови чатове, качват снимки и селфита. Макар и по-рядко те участват в онлайн групи чрез създаване и коментиране на творчески материали.

Слаб е и интересът към по-сериозното медийно съдържание,

например към научнопопулярни или новинарско-аналитични материали. Това, което се случва в интернет пространството, дава отражение и има голям ефект върху житейското развитие. Така се оформя една пасивна група от деца и младежи, ползваща дигиталните медии за гледане на клипове, слушане на музика и разглеждане на профили и страници в социалните мрежи. Най-голяма част от анкетираните участници – 76%, използват приложения за чат и разговори; 69% гледат телевизия, а 61% гледат видеа онлайн. Оказва се, че най-примамливи за децата и тийнейджърите са неангажиращите, кратки и забавни видеа, музикалните клипове, видео дневниците за красота, здраве и фитнес.
Не мога и дори не се опитвам да разбера част от хората, които са се вкопчили здраво в „традиционното“ и изпитват носталгия към времето когато, растейки са гледали телевизия, чели са вестници и списания или са играли на карти с приятели. Те са настроени негативно, спрямо виртуалните социални мрежи и непрекъснато упрекват децата и младото поколение, че общуват нереално. Така да се каже искат „да върнат лентата назад“. Разбира се, няма нищо лошо в четенето на вестници и гледането на телевизия, и аз го правя от време на време, но в днешния забързан и динамичен свят трябва да се приемат и предизвикателствата на „новото време“ и не е ли по-добре вместо да се „сражаваме с вятърни мелници“, да се възползваме и от предимствата на виртуалната комуникация.
Дигитализацията на света е процес, който нямаме силата да спрем, дори да искаме и независимо от това дали ни харесва, или не трябва да приемем предизвикателствата и да бъдем готови за новите препятствия на „бъдещото ново време“.

Казват, че децата и младото поколение, които „живеят“ в Интернет имат житейски проблеми и трудно общуват в реалния свят. Вярно е, че виртуалната комуникация, помага на „срамежливите“ да се отпуснат и да бъдат себе си. Да изразяват своите чувства и емоции , без да се страхуват, от изражението на лицата отсреща; от очите, които често ги гледат с неодобрение и ги комплексират. В Мрежата ти си анонимен, и това ти дава усещане за сигурност, смелост, предпазва те от провали и разочарования. Това общуване може да се окаже крачка напред за превръщането на виртуалната комуникация в реална.
Мисля, че ние младото поколение на XXI век имаме щастието да сме родени в ерата на дигиталните технологии и сме изложени на тяхното влияние от най-ранна възраст. Може да си представим какво би станало, дори и ден без социалните мрежи. Технологиите ни предоставят много възможности за комуникация и ние трябва да се научим да ги използваме по възможно най – умерения и полезен начин, опитвайки се да балансираме с живото общуване, което изисква повече усилия, воля, смелост и постоянство, за да не рискуваме да загубим същността си като човешки същества, лишени от емоции и чувства.