Слово за 8 неделя след подир Въздвижение

В притчата на Литургийното свето евангелие според Св. ап. Лука, братя и сестри, се казва: “Иди и ти прави също така!”.
Какъв нагледен и завладяващ пример е за всички нас тази притча! Кой ли от нас не знае, че е длъжен да помага, когато другите са в нужда? Но ние сме склонни да се отзовем само в кръга на семейството или приятелите си, а другите съвсем не ни интересуват. Студени сърца – студени, бездушни и безразлични постъпки! Животът на християнина не е само теория, а и практика. Едното не може без другото. Не може да обичаме Бога, без да обичаме ближния (1 Иоан 4:20). Обичайки ближния си, ние обичаме и Бога. Колкото сме по-близко до ближния, толкова по-близко сме до Бога!
Да обичаш е блаженство, да ненавиждаш е мъка.
Братя и сестри, Милостив самарянин може да бъде всеки един човек. Между нас има много болни, бедни, нещастни и нуждаещи се. Но всеки от нас може също да се окаже и в числото на свещеника и левита, на които сърцата им са били твърди като камък. Това зависи от нашето духовно – нравствено състояние, но трябва да знаем, че съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда, се казва в посланието на Св.ап.Иаков.
Нека се обърнем към Нашият Господ Иисус Христос с думите: Господи, бъди Милосърден Самарянин за падналите ни и изпонаранени души! Насочи стъпките ни от долния Йерихон към горния Йерусалим и ще ходим свободно, защото търсихме Твоите заповеди (Пс. 118:45). Амин.