Слово за 6 неделя след Петдесетница

„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят
добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“. (Мат. 5:16)
Братя и сестри,
Идната неделя е неделята на Св. Отци от Шестте Вселенски събори, когато честваме паметта на всички онези св. Отци, които смело застанали на пътя на ересите и така ги съкрушили. Денят ни ще е повече от празничен. Защо? Защото празнуваме едно малко тържество, тържество на Православната ни вяра, празнуваме поборниците и ревнителите за вярата, празнуваме тези, които за миг не се поколебаха да запазят истината независимо от това, че може да им коства живота.
Честваме истинската любов към Бога, любов, която много трудно се достига. Шестте вселенски събори, това е то Православната вяра, крепило на мъдрост и любов, а и най-вече на онази любов, която ни възвежда към Небесния Йерусалим.
Св. Църква премъдро е решила да празнуваме този така благодатен празник. Дори евангелското четиво в неделния ден говори за този им подвиг, подвиг, който запази вярата ни такава каквато трябва да бъде изчистена от всякакви човешки мъдрувания. „Вие сте светлината на Света“, това казва Господ към Своите ученици – апостолите. Това казва и към нас, защото всички ние сме негови ученици, раби и най-вече чеда.
На първия Вселенски Събор, св. отци мъжествено отстояли истината на вярата и в спор победили злоречевият Арий, който не само, че хулил Бога, но и изкривявал учението на св. Църква. В защита на Богооткровеното учение били едни от най-знаменитите епископи по онова време такива като Св. Спиридон Тримитунски, Св. Евсевий Палестински и много други, които не само, че силно вярвали в Христа, но заради добродетелния им живот Той ги дарил с всякакви дарове. Някой от тях имали дар слово, други прозорливост, а трети като Св. Спиридон – чудотворство.
На втория Вселенски Събор, ереста на Македоний, който хулил Св. Дух като казвал, че той е творение а не Бог, била осъдена. В този събор участие взели едни от най-знаменитите отци на Църквата, като Св. Атанасий Велики, Св. Григорий Богослов и още много знаменити отци, които като утвърдени ревнители силно се борели за спасението на Църквата от ереси.
Какво да кажем за третия Вселенски събор, на който присъствали светители като Св. Кирил Александрийски. Тогава те водени от благодатта на Св. Дух осъдили нечестивото учение на Нестор, който казвал, че света Богородица не е Богородица, а Христородица. Учението му било осъдено, а Нестор отлъчен.
Четвъртият Вселенски Събор била осъдена ереста на Монофизитството – те проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа – божествена (а не две – Божествена и човешка ). Те вярвали, че Господ Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки, че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко. По тази логика Господ е страдал само привидно на кръста, но ние знаем, че Той е страдал на истина, а не само привидно, за това и било осъдено. На този събор присъствали светци като Св. Теодосий Велики и Св. Лъв Велики.
На петия Вселенски събор били осъдени трима епископи, които споделяли идеите на еретика Несторий, на този събор осъден бил също и Ориген, който пък отричал вечните адски мъки. На този събор присъствали светци от ранга на Св. Атанасий Синаит.
Достойно ще да е да споменем и малко за предпоследния събор – Шестия. Била осъдена ереста на Монотелитите, които казвали, че в Господ има само една воля т.е. само божествена, но ние знаем от учението на Църквата, че Господ има две воли, т.е. Божествена и човешка, но тези двете не си противоречат и противоборстват. На този събор са присъствали Св. Максим Изповедник, Св. Агатон Папа Римски.
Ето така на всичките тези Шест събори се защитило Православието, Бог излял благодатта Си над определени личности – светите Отци и им дал знания за Божествените неща, които ни е така трудно да възприемем, защото това надвишава нашия ограничен разум. След Шестия Вселенски събор последвал още един Седми по ред, който се борил срещу нечестивото учение против иконите. И благодарение на Св. Отци от тези събори нашата вяра е такава каквато е била и преди 1000 години.
Братя и сестри, видяхме какви дела трябва да имаме, а именно дела изпълнени с непоколебима вяра, нелицемерна любов. Имаме ли ги то ние ще бъдем пример за всички, които са около нас. Нашите дела трябва да говорят за вярата ни, защото вярата без дела е мъртва казва апостолът. Нека светлината на добрите ни дела, на Богоотдадения живот да светне пред човеците та като я видят да прославят Небесния Наш Отец. Амин.