Слово за Успение Богородично

В живота на Царицата Небесна нямало човешка почит и човешка слава. И единственото събитие, свързано с Нейния земен живот, обградено със слава и почит, – това е събитието на самото Нейно Успение. Ние узнаваме за Успението на Пресвета Богородица от Преданието на Църквата, от надеждните свидетелства на древните свети отци, започвайки от Дионисий Ареопагит и Мелитон Сардийски, а така също св. Епифаний Кипърски, св. Амвросий Медиолански, св. Ювеналий, Патриарх Иерусалимски. Още в първите пет столетия на християнската история са отбелязани с много и подробни описания земният живот на Пресвета Богородица и Нейното Успение.

В деня на прославата на Пресвета Богородица – Нейното Успение и приемане с тяло на небето от Божествената сила – Църквата ни предлага за размишление посланието на апостол Павел до Филипяни, което като че не е много свързано с живота на Божията Майка. Но само на пръв поглед изглежда така. Ние току-що чухме забележителните думи, които апостолът отправя към Филипийската Църква, говорейки за самия Спасител, че Той „понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци, смири Себе си дори смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна” /Филип. 2:7-9/.

Защо ни се дава за назидание този текст днес, в деня на празника Успение на Пресвета Богородица, този текст за унижението, за самоунижението на Спасителя? Съвършено не случайно, защото смирението било в центъра на живота на Пресвета Богородица. От тези забележителни светоотечески описания на личността на Богоматер, на Нейният начин на живот, на Нейното общение с другите хора ние имаме Нейния дивен образ. Амвросий Медиолански в «Слово за девствениците» подробно говори за Божията Майка. Черпейки от Преданието на Църквата точни сведения за Нейния живот, той говорил за Нейния маниер на общуване с хората. Тя никога не говорила гръмко, Тя никога не се раздразнявала, Тя никого не се опитвала убеждава със силата на словото, Тя никога не се превъзнасяла, никого никога не обиждала. Нейните думи били тихи, спокойни, умиротворени, носещи в себе си огромна вътрешна сила.

И външният вид на Божията Майка е запечатан на иконите, защото първият иконописец, който отразил Нейния пречист лик, бил апостол Лука – той, както бихме казали днес, е рисувал от натура. Пред него била Пречистата Дева Мария; и ние виждаме, колко прекрасен е този човешки лик, проникнат от силата Божия.

Останали са даже повествования за това, как се обличала Божията Майка. Нейните одежди били от естествен цвят, скромни и заедно с това като че свидетелстващи за Нейната вътрешна чистота.

Ето този външен образ на Божията Майка, тези забележителни светоотечески свидетелства за това, как Тя общувала с другите, – така тясно са свързани с посланието на апостол Павел до Филипяни: и Тя смирила Себе си, и Тя станала подобна на всеки друг човек! Смирението било в центъра на живота на Божията Майка, в центъра на това, че Тя със Своята личност свидетелствала пред околните за Своя Син и Бог.

Тези поучителни свидетелства за Божията Майка ни заставят нас, съвременните хора, да се замислим за много неща. Навярно, един от най-големите проблеми на съвременната лъжекултура е начинът на общуване между хората. Колко често виждаме грубост, желание да победиш съперника или даже просто човека, с когото общуваш, да му покажеш своята сила, своята значимост! Колко често хората просто се хвалят, лъжат, създават с думи съвършено не съответстваща на реалността картина на своя живот и на своята значимост! Колко често ние използваме грубост, като се опитваме с думи да угнетим човека, колко леко се оскърбяваме един друг! Огромното количество конфликти, които възникват в общуванията, са свързани с нашите думи. Думите убиват, думите раздразняват, думите пораждат огромни противоречия между хората. А ако погледнем на това, което сега оказва огромно възпитателно въздействие върху хората, – филмите, телевизионните програми, особено тези обществени обсъждания на така наречените горещи теми! Кое е тук по-голямо – мъдростта или скандалът, опитът да се докопаш до истината или да се покажеш на цялата страна и на целия свят: «колко съм умен, колко съм силен, как побеждавам противника»? Това са лоши примери, които развалят хората.

Хората са склонни да надуват бузи и да заемат особена поза, за да убедят другите в своята значимост. По-често от всичко вътрешната пустота, отсъствието на мисли се скрива зад този опит за външно убеждаване на другите, зад опитите да произведе впечатление, несъответстващо на реалността. Това е някаква изкуствена сила, изкуствен начин за победа над другите, утвърждаване на самия себе си. Както на хората е свойствено да се опират на силата на властта и парите, така им е свойствено да се опират и на външните атрибути на живота, подчертавайки своята значимост, да достигат цели и да се превъзнасят над другите.

Това, как Божията Майка се е отнасяла с околните, е велик пример за нас: Тя показвала себе си като някакъв действително идеален образ на човека, който не се осланя на външна сила, но чиято вътрешна сила е убедителна за всички. Божията Майка е пример за смирение и чистота, идеал за човешки живот, и колко е далече този идеал от идеала, който днес ни се предлага и който се усвоява от масовото съзнание на хората! Колко далече е всичко това, каква колосална дистанция! И какво да правим ние? Да махнем с ръка на тази дистанция и да живеем така, както живеят всички? Да крещим, да шумим, да убеждаваме, да се ругаем, да лъжем, да надуваме бузи, да използваме външните атрибути на положението, за да господстваме над другите, показвайки с това своите слабости, а не сила? Съвременният човек може да се сравни с играчка, закачена на елхата, която блести, но която няма истинска ценност. Ние употребяваме огромни усилия, за да произведем този външен блясък, без да имаме вътрешна светлина; и затова този блясък е изкуствен, не принасящ полза на хората и погубващ самия човек.

Примерът на Божията Майка днес е велик пример за съвременния човек. И ние не трябва да бягаме от проблемите, съзнавайки различието между идеала и реалния живот. Ние трябва да молим Господ да ни вразуми, да ни даде сили да придобием смирение, да ни даде мъдрост правилно да строим отношенията си с хората, да ни даде способност да контролираме своите думи, та те никого да не огорчават, раздразняват, убиват. Царицата Небесна ни дава действително най-силният и ярък ориентир в живота и ние не можем да не видим този ориентир. Нека образът на Царицата Небесна помогне на лутащия се и заблуждаващ се съвременен човек да разбере, кои са истинските ценности в живота, и да строи своя живот не в съответствие с преходни идеи, които ни натрапват модата или налаганият стил на поведение, а в съответствие с вечните и неизменни истини, които Сам Бог предлага на човека за неговото щастие и благополучие.

Именно този свят живот на Пресвета Богородица да е бил причина за това Пречистата Дева да застане по-високо от ангелите и архангелите, по-високо от всички светии. И все пак, както наподобява това днешното апостолско четиво: и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име! Така било казано за Господ Иисус Христос, Който понизи Себе Си, като прие образ на раб. Съвсем същото може да се каже и за Пречистата Дева, Която чрез смирение придобила велика слава, и символ на тази слава е Нейното Пречисто Успение. Тя умряла, умряла по силата на законите на човешкото битие, но безсмъртните й душа и тяло били възнесени от Бога в Неговата слава. И днес, молейки се на Божията Майка, молейки Я за помощ и застъпничество, ние никога не трябва да забравяме този дивен човешки образ, който Пресветата Дева ни е явила за назидание на всички нас. Амин.

Снимка: Интернет