Слово за Трета Неделя след Петдесетница

Възлюбени в Господа, братя и сестри, Вие чухте Евангелското четиво. Иисус Христос, придружен от учениците Си, отивал в град Наин. Приближавайки градските порти, Той срещнал многолюдно погребално шествие. Погребвали млад човек – едничък син на вдовица. Майката безутешно плачела. След съпруга си сега тя се разделяла и с обичния си син и оставала сама. И могъл ли е Христос – Въплътената Любов, да мине равнодушен и безучастен покрай тази велика майчина скръб? Той утешил ридаещата жена, приближил се до носилото с мъртвеца и шествието спряло. След това Господ казал на покойника: Момко,тебе думам, стани! (Лука 7:12). И момъкът, за ужас и почуда на народа, но и за неизказана радост на майка си, възкръснал от мъртвите, станал и почнал да говори.    Това е велико, неизказано чудо. Но то се е повтаряло много пъти през вековете, повтаря се и сега. И днес Христос, придружен от Свои ученици – хилядите и хиляди Негови светии начело с Богородица, невидимо, но реално върви след Своя народ – повярвалите в Него, и търси кого да утеши, на кого да помогне… И ако ние успеем да Го видим с очите на сърцето си, да чуем гласа Му с ушите на вярата, Той ще послуша и нашата молба и ще ни възкреси от мъртвостта на греха.    Господ Иисус Христос върви навсякъде по света,  а след Него крачат апостолите, мъчениците, преподобните наши отци, светителите, всички светии… Много духовни мъртъвци и много болни възкресява и изцерява Сам Той, а тази Своя дарба Спасителят е да л  и на Пречистата Си Майка Света Дева Мария и на всички Свои светии.    Ние четем и една молитва към Богородица, че Тя е помощница на обидените, надежда на обезнадеждените, застъпница на бедните, утеха на наскърбените, кърмителка на гладните, помощ и защита на всички християни. Божията Майка пристъпва  към всеки скръбен и нещастен, който Я почита православно,  и окуражително шепне на душата му: „Не плачи!” А след това се заема да му помогне. Особено много Тя обича да помага чрез Своите чудотворни икони, които като слънце огряват целия свят. Такива икони например са „Изцелителка”, „Отрада или Утешение”, „Смекчаване на злите сърца”, „Пътеводителка”, „Всецарица” (помагаща за избавяне на магии и ракови заболявания), „Неупиваема чаша” (избавяща от пиянство и наркомания) и много, много други.    В нашата страна също има много чудотворни икони на Божията Майка, три от които сияят с особена светлина и благодат – това са „Троеручица”(„Триръка”) в Троянския манастир, „Бачковска” в едноименния манастир и „Осеновица” в Рилския манастир.    Милостиви утешители в нашите скърби са и светците. Тук ще приведем като доказателство и едно чудо, станало чрез мощите на преподобната Петка (Българска), които почиват в град Яш, Румъния. За това чудо разказва отец Йоаникий, служещ в храма в Яш: През март 1968 г. в  катедралата в Яш пристигна една жена от София, за да се поклони на мощите на света Параскева. Със сълзи на очи тя сподели: „Отче, аз съм от София. Имам единствен син. Той е студент втора година. Преди няколко дена изгуби ума си и лекарите го затвориха в лудница в отделна стая. С вяра в Господа, отче, аз дойдох в църквата, макар че мъжът ми е атеист. Той непрекъснато ругае Господа и прокле нашия син. Като се молих през цялата нощ за оздравяването на сина си, видях една жена – висока, облечена в тъмни дрехи, която ми каза: „Аз искам синът ти да оздравее, така че като оздравее, да дойде при мен.” Като мина известно време, откакто видях жената с черните дрехи, тази случка се повтори пак. Аз я попитах: „Коя си ти, която ми се явяваш?” Тя ми отговори: „Аз съм Параскева от Яш!”    И ето ме тук –  дойдох да се помоля за оздравяването на сина ми. Отче, научете ме какво да направя, за да измоля помощта на светицата за моя син.” „Наишете един поменик с имената – посъветвах я аз – и го оставете да се прочете при мощите, а Вие през това време се молете. С молитва и пост се спасяват верните.”    Жената остана цял ден и цяла вечар на колене пред светите мощи, молейки се и плачейки. Вечерта си отиде. След една година дойде отново при света Параскева заедно със своята деветдесетгодишна майка – с благодарност към светицата, че нейният син е оздравял напълно и отново е студент.”

Братя и сестри, Няма болка и скръб, която нашият Бог не може да изцели и премахне. Ала Той първо гледа душата, а после тялото и когото види, че в душата има вяра и покаяние, тогава изцерява и утешава. Затова нека се постараем да бъдем достойни  за Христовото утешение. И как нашият Господ би ни утешил, ако не скърбим за греховете си, ако нямаме сълзи и сме с окаменели от равнодушие сърца? Ала дерзайте! Сълзите са дар Божий – разсъждава свети Генадий, патриарх Цариградски – и малко по малко с молитва и умиление ти ще ги изпросиш от Бога! Плачем ли тук на земята с покаен плач, със съкрушение, Господ Бог ще ни каже на Страшния съд: Не плачи! Влез в радостта на господаря си! (Мат. 25:23).

Амин