Слово за св. Игнатий Старозагорски

Братя и сестри, в неделя ще отбележим паметта на св. Игнатий Старозагорски, който се родил в Стара Загора и живял през 18 и началото на 19 век. При рождението той бил кръстен с името Иван. По късно родителите му Георги и Мария се преместили да живеят в Пловдив. Там преминали детските години на светеца, като там тръгнал на училище и понеже бил даровито дете бързо напредвал в четмо и писмо. Почувствал от ранни младини влечение към монашеско уединение, още съвсем млад той постъпил като послушник в Рилския манастир. Като послушник Игнатий попаднал при един груб и коравосърдечен старец на когото много трудно се служело. Игнатий търпеливо понасял своята участ в продължение на шест години. Когато понатрупал известен опит в манастирския живот Игнатий преценил, че за него ще е по-полезно за известно време да се прибере при домашните си.

Скоро след това турците убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри. Бягайки от това насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места, като стигнал чак до Букурещ. От там решил да отиде в Света гора. По пътя около Шумен попаднал на турци разбойници, които го поругали и за да запазят живота му го накарали да обещае че ще приеме мохамеданството. Спасявайки се по този начин Игнатий след това горчиво се разкаял и твърдо решил да изкупи греха си, като публично се изповяда за стореното и като похули Мохамед да приеме мъченическа смърт за Христа, което за ония времена било неизбежно следствие от такава постъпка. Игнатий пристига в Атон с тайното намерение да се подготви за своето решение, като засили вярата си и кали волята си та да не се огъне, когато дойде часа му. Постъпва в манастира „Григорио“, където попада под вещото ръководство на опитния духовник Никифор. По-късно се премества в един скит на високо, диво и непристъпно място, където се предал на най-тежки подвизи и открил на своя духовен наставник решението си да пострада за Христа за да изкупи греха си ,който не му давал мир и покой. Никифор разбирайки голямата драма в живота на своя ученик, го постригва за монах с името Игнатий и дава благословение за подвига му.

Игнатий заминава за Цариград, където облечен в турски дрехи с чалма на главата се явява в съдилището и като разказва за това кой е и на времето какво му се е случило, смело изповядва своята вяра в Христа, сваля чалмата от главата си, хвърля я на земята и с погнуса я стъпква. „Моето единствено желание е да очистя съвестта си – казал Игнатий.” И като извадил от дрехата си икона на Спасителя, добавил: “Ето това е Съдията на света!” Това било достатъчно Игнатий да бъде хвърлен в тъмница и след жестоки мъчения да бъде предаден на смърт.

На 8 октомври 1814 година той бил обесен. Тялото му било откупено от Атонските монаси, които го пренесли в Света гора и го погребали с почести. На гроба започнали да стават чудни и необикновени неща, които дали повод Игнатий да бъде канонизиран като преподобномъченик. Главата на свети Игнатий Старозагорски сега се пази в светогорския манастир “Св. Панталеймон”.

Проследявайки житието на св.Игнатий, ние виждаме как един обикновен българин, ръководен от своята силна вяра и съзнанието си за принадлежност, намира сили да преодолее житейските превратности и да остане верен на Христа, което му донася венеца на светостта.

По неговите свети молитви Бог да помилва нас грешните. Амин.