Слово за св. Вмчца Екатерина

Скъпи братя и сестри!

Поразително е, когато четеш житието на света великомъченица Екатерина, особено съпоставяйки го с живота на мнозина съвременни млади хора. Тя била около 20-годишна, когато император Максимилиан, вече в края на епохата на гоненията на Църквата, посетил Александрия, където живяла Екатерина, дъщерята на неговия наместник. Още тогава сред жителите на Александрия имало много християни и даже майката на Екатерина, жената на този наместник, езичника, който трябва да провежда политиката на римския езически император, била тайна християнка. Тя възпитала в християнската вяра своята дъщеря и развила в нея такова силно религиозно чувство, такава крепка вяра, че когато самият император пристигнал в Александрия и в негова чест започнали да принасят жертви на езическите богове, и целият град се изпълнил с дим от принасянето в жертва на животните, а също така и на християните, които хвърляли в котлите, за да угодят на езическия император, тази нежна, красива, много образована девойка и пред лицето на императора изповядала своята вяра.

Поизплашеният, удивен властелин на света бил потресен от това, което чул. Думите на Екатерина били много мъдри, силни, тя била човек, високообразован и надарена от Бога с огромни способности. И тогава императорът започнал да я съблазнява с богатство и слава. Той бил готов да я вземе със себе си в Рим, дотолкова бил поразен от нейните красота и ум. Но великомъченицата отказала, с гняв отхвърлила всички тези предложения на императора и смело засвидетелствала своята вяра в Господа.

Какво движело тази млада девойка? Защо трябвало да отива при този император? За какво й било нужно да казва, че е християнка? За какво било да преубеждава този човек, който нито според начина на живот, нито според положението си никога не ще се съгласи с тебе? Но тя направила тази крачка. После последвали страшни мъчения, изтезания и крехката девойка издържала всички тези мъчения, страшните изтезания, а след това била посечена с меч.

От гледна точка на прагматичната житейска логика на съвременните хора, всичко това, което извършила Екатерина, е безумие. Младост, красота, образование, кариера, житейски наслади, щастие, пари – всичко лежало пред нея. Тя не просто отхвърлила това, тя избрала смъртта заедно с тези, които изгаряли в тези страшни пожари. Тя изповядала Христа. А защо направила това? Защото тя не можела да не го направи. От каква пък сила била движена светата великомъченица? Никаква сила на убежденията тук не може да помогне, пред лицето на физическата болка изчезват всички убеждения. Света Екатерина постъпила така, защото тя имала не само християнски възгледи за живота, тя имала реален опит от общение с Бога. Тя чувствала присъствието на Христос в своя живота така реално, както ние реално усещаме присъствието един на друг в нашия живот. Именно Христос бил за нея най-последната най-висша ценност, Той й давал мир, радост, щастие, което превишава всяко човешко благополучие. И затова не могло и дума да става да се откаже от Христа или да Му измени и да разруши този вътрешен богат свят и истинско щастие, което Бог дарувал на Екатерина. И тя, изпълнена с голяма сила, изобличила езическите заблуждения на императора, с кръвта си засвидетелствала присъствието в нейния живот на силата на Божествената благодат.

Животът на светата великомъченица е голям пример за нас. Нали и днешният живот така често ни прелъстява със съблазни от различен род, с пари, кариера, с власт, с положение, с придобиване на нови вещи, които биха ни отличавали от другите, с някакво мнимо разбиране за престиж. Какво множество съблазни! И наистина, съблазняваме се, при това без да се отричаме от своята вяра, а съчетавайки я със съблазните. Но наистина и св. Екатерина могла да ги съвмести, оставайки тайна християнка и усмихвайки се на езичника император. Тя живяла не в семейство на бедни, но в семейството на богат човек, наместник на императора. Значи богатството, с което тя била обкръжена, не й пречило да има реален опит от общение с Бога. И когато възникнал въпросът, къде е сърцето й, тя отговорила къде е то. В Свещеното Писание е казано: „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). Съкровището на св. Екатерина бил Господ, а не тези блага, с които тя била заобиколена. И сам Бог й дал голяма сила – сила на духа. Ето защо ние възпоменаваме и в XXI век събития от началото на IV век и си спомняме света великомъченица Екатерина като гений на духа, като голяма героиня, като свята Божия угодница.

И сега, заедно с вас аз се обръщам с молитва към нея: света великомъченица Екатерина, помогни ни в нашия живот, помогни ни да преодоляваме несгодите и скърбите, изкушенията и съблазните, укрепявайки се със сила на духа, без която не се случват победи в човешкия живот. По молитвите на света великомъченица Екатерина да ви пазят Господ и Божията Майка. Амин.

Снимка: Интернет