Слово за първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

Братя и сестри, в неделя ще се запознаем с това как Симон Петър и другарите му цяла нощ се мъчели да уловят някаква риба, но не хванали нищо. След това дошъл Христос. Петър Му дал кораба си, за да проповядва от него на струпалия се на брега народ. Сам той слушал с наслаждение Божествената реч. След като свър­шил проповедта Си, Господ накарал Симон отново да хвърли рибарската мрежа. Макар и с неохота, капналият от умора и безсъние Симон се съгласил. И какво станало? Ето какво! – Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше (Лука 5:6).

Не се ли случва това и с нас? Докато Христос не е дошъл в нашия живот, ние се мъчим, трудим се ден и нощ да постигнем някаква цел, а не излиза нищо. И когато най-сетне се смирим и призовем Божията помощ, изведнъж някак много лесно постигаме желаното. Например някой тежко се е разболял. И тогава какво се прави? Хукваме по лекари, нерядко при разни врачки, магьосници и екстрасенси, и т.н… А Христос – Лекарят на лекарите, е изтикан назад и най-доброто лекарство – Причастието, сме го забравили. И чак когато видим, че нищо не помага, се сещаме за Христа Господа и Неговата лечебница – Църквата. И нашият чуден Спасител не се сърди, а идва и ни помага. Без Бога не можем да вършим нищо!

Бог е дал здраве на болния, за да Му служи през останалото време на живота си, но оздравелият го интересува вече единствено света и мамона. Или е дал богатство на бедния, за да го използва за спасение на душата си като благотвори с него и дава милостиня, а той вместо това вече има една единствена грижа за съжаление: как да го умножи и преумножи.

Разковничето на всеки благотворен успех както при постигане на материалното, така и на духовното, е Божията помощ. Но Бог помага само тогава, когато забележи и нашето лично участие и труд, и особено когато види, че ние първо се стремим към Неговите вечни блага, а след това към земното и скоропреходното. Христос казва: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това (тоест храна, дом, дрехи и прочие) ще ви се придаде (Мат. 6:33), а ако се привържем единствено към земното и помислим горделиво в сърцето си, че сами можем да постигнем всичко, ще претърпим горчиво разочарование, много скръб и мъка. Бог да ни пази!

Амин.