Слово за Покров Богородичен

Братя и сестри, в неделя ще празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица, като си спомняме преславното явяване във Влахернския храм, видяно от свети Андрей и Епифаний.

Празнуваме като отдаваме благодарение на нашата Покровителка за толкова великото милосърдие, проявено към християнския род, и прилежно я молим и сега, и винаги милостиво да покровителства нас, които търсим Нейния покров. Молим я, защото без Нейния покров е невъзможно да живеем ние, които постоянно прогневяваме Бога. Тъй като съгрешаваме многократно, ние биваме подложени на множество наказания, по думите на Псалмопевеца: “много са раните на грешния”. Досега щяхме да сме погинали заради беззаконията си, ако Премилостивата Владичица не се застъпваше за нас: ако тази Покровителка “не беше се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни?”

Свети пророк Исаия съветва иудейския народ: “скрий се за миг, докле мине гневът”. Но къде можем да се скрием от Господния гняв? По време на страдания никъде не можем да намерим закрила, освен при единствената Владичица на света, която казва за себе си чрез устата на Дух Свети – “като облак покрих земята”. Действително, ние се скриваме под покрова на тази, която като облак е покрила земята.

Но защо, о, пречестна Дево Богородице, ти се уподобяваш на нещо толкова недостойно, на облак? Нима няма слънце, луна и звезди, на които да се уподобиш, още повече, че за тебе Премъдрият е казал с удивление: “Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце”! Каква красота има облакът, че ти не се гнусиш да се уподобиш на него? Тази тайна е обяснима: когато облакът се сгъстява над земята и я покрива, тогава всички зверове са скрити от ловците и остават невредими, тъй като никой не може да ги хване. Затова и Пречистата Дева нарича себе си облак: Тя ни скрива от ловците. А ние, грешните, според разсъжденията на Златоуст, по своята безчовечност сме животни и зверове, угаждаме на стомаха си като мечки, усилваме плътта си като мулета, злопаметни сме като камили, грабим като вълци, гневим се като змии, жилим като скорпиони, коварни сме като лисици, носим в себе си отровата на злобата като ехидни. Такива зверове като нас преследват различни ловци: постига ни праведният Божий гняв, наказващ ни за злите начинания. Постигат ни и нашите беззакония, така че всеки от нас може да каже: “постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога”.

Но ние имаме дръзновение, ние имаме невеществен облак, който ни покрива – Пречистата Дева Мария. На нея се уповаваме; под нейния покров “и косъм от главата ни няма да падне”, само щом извикаме с умиление: покрий ни с Твоя покров, Покровителко наша, Пречиста Дево: “покрий ни в деня на нашите злини”! Но всички дни на нашия живот са изпълнени с беди, както някога е казал патриархът Иосиф: “кратки и злочести са дните на моя живот”. Особено тежки са тези наши дни, в които виждаме зло, и сами вършим много зло, събирайки си “гняв за деня на гнева”. Във всички бедствени наши дни ние имаме нужда от твоя милостив покров, о, Пресвета Дево! Покривай ни през всички дни на нашия живот и особено в страшния ден, когато душата ще се раздели с тялото. Яви се с твоята помощ и ни запази от въздушните духове на поднебесната злоба, а в деня на Страшния съд ни скрий в тайника на твоя Покров. Амин.