Слово за Неделя на Митаря и Фарисея

Братя и сестри, Кой от нас е без грях? Кой не е лъгал или поне премълчавал истината, кой не е нарушавал поста, кой не се е гневил на ближния си, не е навреждал по какъвто и да е начин някому? Кой не е пристъпил обетите, дадени при кръщението сии то не един, а всички? И кой не е казвал, дори по време на изповед: „прости ми, Отче, съгреших, но …“ и натам започват обясненията, причините, омаловажаването, бягството от отговорност – „излъгах, но за да предотвратя по-голямо зло“, „откраднах, но парите не ми стигат“, „злослових и осъждах, но от християнска ревност“.
Ето затова е неделното Евангелие и извечното Божие поучение – за осъждането. Знаем, чували сме и дори цитираме писанията от Древния Патерик за оня, който се спасил само защото никога, никого и за нищо не осъдил. Възхищаваме се на този и други примери, но продължаваме да си живеем по старому, защото той бил светец, а ние сме „обикновени християни“. Като че за нас това не се отнася. Няма обикновени християни, както Христос не е и не може да бъде обикновен.
Ето, ще изслушахме с внимание неделното Литургийно Евангелие, покаяхме се, съкрушихме се … и си казахме. „ но това не се отнася до мен“! И с това съгрешихме отново! По време на Светата Литургия, вътре в сърцата си, в мислите си, някои от нас и с устата си – осъдихме ближния за нещо си, възвеличихме себе си, показахме се недостойни. Горко ни! Защото Христос, Комуто се даде „всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18 – от Утренното Евангелие днес), Този, който чете в сърцата, Всемогъщия Бог знае всичко – дори неизвършеното още и Той ни каза, че дори самият помисъл е равен на прелюбодение, на кражба, на убийство, Господ на Правдата ще ни съди и това ще е съд страшен! Горко ни!
Но съдът е не само за наказание, но и за оправдание, не само за унижение, но и за възхвала – всекиму според делата му и вярата му. Преди съда обаче има още време, имаме живота си, дните и нощите си, семействата и близките си, за да засвидетелстваме вярата си, да докажем, че достойно носим името Христово и затова се наричаме „християни“, че няма да се спрем пред нищо, няма да се отчаем и няма да допуснем нищо, а и какво ли би могло: „скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч“ да ни отлъчат от любовта Божия? (Римл. 8:35).
И думите и делата на любовта са най-силни, защото любовта побеждава всичко, защото който много обича, много ще му се прости, защото в любовта ставаме едно с Бога, с Божията любов се преобразява света!
От нас зависи да изповядваме всеки ден, във всичко и към всички тази любов, защото Божията любов е нашето спасение, и ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Рим. 8:39), Който е с нас „през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20), за да имаме живот вечен.
Амин