Слово за Кръстовден

В този ден всички православни християни се радват и веселят, като гледат издигането на Честния Кръст, на който Христос доброволно се разпна заради греховете ни. Защото както Адам затвори рая с райското дърво, така и Христос го отвори с кръстното дърво, което стана спасение и слава на целия свят, красота на християните и победа на богоизбраните царе и най-вече на цар Константин, при когото гоненията на християните били прекратени (нач. на 4в.).
Император Константин сам се убедил в силата и славата на Христовото кръстно знамение, когато в навечерието на решителна битка, той и цялата му войска видели на небето кръстното знамение, съставено отзвезди с надпис: N. I. K. A. – „С това ще победиш“
В нощта преди битката на императора се явил Самият Иисус Христос с Кръст в ръка и казал, че с това знамение той ще победи врага и му заповядал да направи войнско знаме с изображение на Светия Кръст. Константин изпълнил Божията наредба и победил врага. Той приел християните под свое покровителство, обявил Христовата вяра за законна, отменил кръстната смърт и издал закони в полза на Христовата Църква.
Равноапостолният цар Константин пожелал да построи Божии храмове на свещените за християните места в Палестина и затова решил да намери Кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. Майка му св. равноапостолна царица Елена се заела с тази богоугодна мисия.
По указание на един стар евреин на име Иуда, започнали да копаят и открили трите кръста. В същия момент минавало погребално шествие. Патриарх Макарий поискал шествието да спре и наредил последователно да допрат трите кръста. Допрели единия, другия и при допиране на третия кръст, мъртвецът оживял. По такъв начин узнали кой е Кръста Господен, чрез който Господ извършил чудеса и показал Животворящата сила на Своя Кръст.
Кръстът е оръдие и знаме на Христовата победа над греха и смъртта.
Този Кръст ни помага против нашите врагове; той изцерява болестите ни; той пази всички християни от всякякво зло. С него се кръстим, когато ядем, пием или спим и никакво зло не може да се приближи до нас. Затова трябва добре да го почитаме, смирено да му се покланяме и да го целуваме с чистота.