Слово за Илинден

„Голяма сила има усърдната молитва на праведника.“ (Иак.5:16). А тази молитва, усърдната, произтича от вярата. Тази същата наша вяра. Тази, същата вяра, с която Св. Ап. Иаков ни говори за богострастния нам човек на име Илия. Който с вярата си от Господа измоли дъжд. И дъждът напои изтерзаната, изсъхнала земя и тя даде плод. И това е, което виждат очите ни. Но зад това се крие незримото, което чрез вярата ни в Спасителя да проумеем. И то е следното.
Ние се терзаем за утрешния ден. В неведение сме какво ще се случи и това ни смущава, чак ни плаши. А какво остава за по-дълго време? За цели три години? И тази суша настъпва в нас,… когато не се молим. Тъй щото като сме зле – страдаме, и това страдание ни обгръща изцяло и ни затваря; изолира ни от молитвата. Когато пък сме във веселие, то се изменя някак незабелязано и се превръща в самоцел. Ние обръщаме внимание повече на самата радост като явление. Ето това е сушата вътре в нас. Поради това забравяме словата на Св. Ап. Павла: „Радвайте се винаги в Господа.“ (Фил.4:4). За всичко това свидетелства Св. пророк Илия.
Св. пророк Илия свидетелствува с живота си и с делата през своя живот. И като една малка крачка е изминал през вековете, за да стигне до нас – до сърцето на всеки един от нас. За да ни покаже как с търпение и кротост по великата Господня милост да прославим Бога. Нека всяко едно наше начинание, всяка една наша мисъл и дума се крепи върху десницата на Оногова, Който е много милосърден и състрадателен (Иак.5:11). Амин.