Слово за деня на св. великомъченик и лечител Пантелеймон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри!
На 27 юли ние отбелязахме паметта на един от най-почитаните светци и лечители – св. великомъченик Пантелеймон. В превод от гръцки Пантелеймон – означава «всемилостив». Той живял в края на III – началото на IV век в град Никомидия. Това било времето, когато римските императори-езичници преследвали християните, предавайки ги на мъчения и смърт. Майката на Пантелеймон била благочестива християнка и се стараела да възпита сина си в християнската вяра. Бащата-езичник, желаейки да даде на сина си най-доброто образование, го изпратил да изучава лекарското изкуство при най-известния в града лекар Ефросин, придворен лекар в двора на император Максимиан. Императорът забелязал ученолюбивият и старателен младеж и го поканил на служба в двореца.
Непрестанното търсене на истината било отличителна черта на Пантелеймон. Виждайки неговите духовни търсения, християнският свещеник Ермолай му разкрил евангелското учение. Виждайки веднъж на улицата мъртво дете, ухапано от отровна змия, Пантелеймон започнал да моли Господа да го възкреси. Детето оживяло. След това чудо Пантелеймон приел кръщение.
Оттогава служението на страдащите, бедните и нещастните станало за него най-главно в живота му. Свети Пантелеймон притежавал дарбата да изцелява. Той изцелявал не само с лекарства, но и с призоваване на името Христово. Изцелявал даже тези болести, които били считани за неизлечими.
Сред лекарите се появила завист, те донесли на царя, че Пантелеймон отхвърлил езическата вяра и изцелява болните с името Христово, обръщайки при това мнозина в християнството. Император Максимиан заповядал да го предадат на жестоки изтезания и искал от него да принесе жертва на идолите. Но светият целител, претърпявайки мъчения, твърдо изповядал себе си като християнин. Много присъстващи и даже самите палачи, виждайки неговата вяра и помощта свише, повярвали в Христа. Императорът, изпадайки в ярост, заповядал да отсекат главата на мъченика и да изгорят тялото му. Свети Пантелеймон пострадал за вярата през 305 г., а мощите му били разпръснати по целия свят.
Името на великомъченик Пантелеймон се призовава при извършване на тайнството Елеосвещение, при молебен за болни и при освещаване на водата, а лекарите го считат за свой покровител.
Какъвто искусен лекар бил св. Пантелеймон на земята, такъв и останал на небето. И оттам идва към нас неговата помощ, неговите чудеса. Отчаялите се хора, обикалящи лекарските кабинети, в които седят също така отчаяли се лекари, идват към него, просейки изцеление. „Нека ви бъде, според вярата ви” – казвал Господ Иисус Христос на обръщащите се към Него за помощ.
Нека по примера на Св. Седмочисленици ние да пазим завещаното, да пазим своя език, своята народност и своята драгоценна вяра, да не се поколебаваме, а смело да отстояваме и да пазим своята писменост и култура. И нека както Св. Пантелеймон беше милостив така и ние да бъдем милостиви към по-низшите от нас, да помагаме на всички, които ни потърсят помощ, да се отзоваваме на измъчения зов на страдащите. Тогава, именно тогава, когато изпълним всичко това Бог ще удостои и нас да застанем отдясно Нему и там заедно със Св. Седмочисленици и Св. Пантелеймон да прославим Бога. Амин.
Честити сме, че именно в старинния храм „Св. Атанасий Велики“, гр. Харманли от края на 2019-та година съхраняваме частица от св. мощи на св. Пантелеймон и постоянно изпросваме неговата молитвена помощ за болните.