Слово за Възнесение Господне – Спасовден

Братя и сестри, Четиредесет дни след Пасха, ние сме във радостта на Възнесението, радостно очаквайки обещания Дух Утешител.

В самата дума “възнесение” трепти радост. В контраст на зова на така наречения “закон на природата”, влечащ надолу, тук напротив, цари лекота, полет, безкрайно въздигане.

Давайки на учениците Си последни наставления, Господ “ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост”.

“С голяма радост…” Откъде идва тази голяма радост, която продължава и до наши дни и с удивителна светлина пламти в празника Възнесение? Та нали Христос си отива, оставя ги, това е ден на раздяла. Пред тях е дългият път на проповеди, гонения, мъчения, съблазни, с които е пълна историята на християнството и Църквата. Свършва радостта на земното ежедневно общение с Христос, с покрова на силите Му, с Неговото божество.

Но не заминаването на Христос празнува Църквата, защото Той е казал: “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” Цялата радост на християнската вяра идва от съзнанието за Неговото присъствие и Неговите думи: “Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз между тях.” Не заминаването на Христос, а Неговото Възнесение на небето празнува Църквата.

Братя и сестри, Празникът Възнесение е празник на небето, отворено за човека, небето като нов и вечен дом, обител, небето – нашата истинска родина.

Нека и ние възкликнем с думите на свети Йоан Златоуст: „Но защо ми е небето… щом аз самият съм станал небе!…”. Нека да отговорим като нашите предци: небето – това е нашето истинско призвание. Амин.