Слово за Бъдни вечер

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри! Последният ден настъпи. Суетня навсякъде, всички тичат, бързат, приготвят се, пазаруват, чистят, довършват недовършеното през годината, догонват бягащото време. Други потъват в молитва, вглъбяват се в осъзнаването на греховете и покаянието си, отдават се изцяло на духовното. Всички обаче, вярващи или невярващи, млади и стари, мъже, жени и деца, очакват, предвкусват, жадуват края на този ден. Последният ден.

От зората на човешкия род раждането е било трепетно очаквано, силно желано, празнувано. Раждането на любовта, на трепета, на чудото.

Раждането е новото, то е обещание за живот, за възможности, за щастие. И такава е цялата човешка история – белязана от премеждия и трудности, изпитания и чудеса, възходи и падения, такъв е и животът на всеки от нас – непредвидим, неочакван, неповторим. Раждането е незабравимо за тези, които са свидетели – първата глътка въздух, първият поглед, първото движение. Раждат се хората, животните, идеите, мислите, чувствата, държавите. Ражда се Бог, с Него и ние. Винаги, от зората на света и след края му Господ съществува и ще пребъде. Той избра да се роди в плът, да е един от нас, да живее с нас, да страда, да обича, да се радва и да умре с нас и заради нас. В ъгълчето на окото на света блести сълзата на Разпятието, но лицето на този свят е усмихнато. Бог е тук, Той се грижи за всичко. Утре предстои, сега още е днес. Знаем, че е последен ден и се готвим за първия. Защото утре е Ден Първи – ново начало, нова надежда, ново раждане – както всеки от нас е роден, както кръстените са се очистили и започнали нов живот, както тези, които утре ще се причестят, така и Бог утре се ражда – като обещание за спасение.

Днес обаче е още последния ден. Нека се смирим, нека спрем, да се вслушаме – в света и в сърцата си, нека се вгледаме в близките си, в братята и сестрите си, в душите си – защото там е Божието Царство. Нека плачем за греховете си, нека се покаем и да простим на всички. Амин.