Слово за Акатистна събота

На този ден, събота от петата седмица на Великия пост, празнуваме Акатиста на нашата Пресвета Владичица и Богородица.

Майката на нашия Спасител Господ Иисус Христос – св. Дева Мария – е на особена и заслужена почит в Православната църква. Божията Майка сама предсказа за себе си, че ще бъде облажавана от всички родове (Лука. 1:48). Колко молитви и хвалебни песни са посветени на нея! Сред всички тия песни обаче особено място заема акатистът. Думата „акатист“ (ακάθιστος, ό) означава „неседален“. По време на изпълнението му богомолците не сядат, а стоят прави в знак на особено благоговейно внимание.

Кой е авторът на това дивно песнопение, не може с положителност да се каже. Според едни това е Роман Сладкопевец, според други – Георги Писидийски, а според трети – Цариградският патриарх Сергий. Относно времето и обстоятелствата, при които е бил създаден акатистът, се знае следното: През 626 г. Константинопол бил обсаден по суша и море от перси и авари. Жителите на града изпаднали в голям ужас и смущение. Съпротивителните сили на обсадените били вече към своя край. Стените на града треперели. Надеждата за спасение била само в Бога и в Божията Майка, покровителка на града. Тогава патриарх Сергий наредил тържествено литийно шествие с Неръкотворния образ на Христа, св. Кръст и честната риза на св. Богородица. Шествието обиколило града от вътрешната страна на стените. Всички горещо се молели и плачели, отправяйки поглед към небето и по-особено – към св. Богородица. И както някога при обхождането на Йерихон, с Божията помощ стените на града паднали, тъй и тук силата Божия се проявила, само че не вече в падане на стени, а в избава. За общо учудване, появила се страшна буря, която потопила корабите на неприятеля, а немалко пострадали и ония, които обсаждали града по суша. Градът бил спасен! Въодушевлението на цариградчани било неописуемо. Те вече знаели кому дължат избавлението си – на всемилостивата Божия Майка. Всички били изпълнени с чувство на благодарност. И те изразили това си чувство в молитви и песнопения към Богородица. Църквите били препълнени от признателния народ. Цяла нощ, стоейки на крака, всички славели и величаели св. Дева Мария. Един вдъхновен певец тая нощ обаче по особен и непознат дотогава начин започнал да плете хвалебен венец на бранната, т. е. поборницата – Воевода, Спасителката на града. Вниманието на всички било насочено към вдъхновения певец. Из устата му излизали възторжени хвалебствия. Целият народ отговарял възгласно: „Радвай се, Невесто неневестна!“ Амин.