След селата, намаляват хората и в градовете

Жителите на близо 90% от българските градове намаляват през последните 10 години. Само столицата и още 22 града са с увеличено население. Сред тях от областта са Харманли и Симеоновград. Това сочат данни на Националния регистър на населените места на Националния статистически институт към 31 декември 2020 година спрямо същата дата на 2011 г., анализирани от БТА и публикувани в “Медияпул”.
В общо 231 града населението е намаляло, като големите губещи са Плевен, Русе и Стара Загора. Хасково е намалял с 7343 души.
Сред необластните градове за изследвания период най-много жители е изгубил Свищов. Крайдунавският град намалява с 6270 души и към края на миналата година има население от 23 576 човека. След него се нарежда Диитровград – с 5682 души по-малко.
Два от най-малките български града – Плиска и Маджарово, губят съответно 78 и 68 жители.
Сред увеличаващи се градове са Пловдив Несебър. Населението на втория по големина град в страната – Пловдив, нараства с 3864 души .
С повече от 1000 нарастват жителите и на друг черноморски град – Свети Влас, където регистрираните са с 1364 повече.

В два града жителите се увеличават с над 700 души – Ардино и Харманли.

С трицифрен брой “скача” и населението в други 13. Това са Симеоновград, Поморие, Черноморец, Банско, Кърджали, Банкя, Момчилград, Джебел, Божурище, Обзор, Созопол, Бяла и Мартен.
В Харманли увеличението се дължи на регистрираните мигранти, които са настанени лагера.
По данни на НСИ през 1992 г. в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г – 7 932 984, а през 2011 г.  – 7 364 570. Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души. Тоест за 30 години населението е намаляло с 1,5 млн. души, от началото на този век с около 1 милион, а за последното десетилетие вероятно с още близо половин милион, пише DW.
По данни на “Евростат” България не изглежда зле по един от най-важните показатели за раждаемостта – коефициента на плодовитост. Това е средното число деца, което една жена ражда по време на живота си. За България той е 1,58, което е над средното за ЕС (1,53 през 2019 г.). По този показател България изпреварва Германия, Нидерландия, Словакия и Унгария.

В същото време у нас има рекордни нива на детска смъртност.

В рамките на ЕС с по-лоши показатели са само Малта и Румъния. Коефициентът на България (2019 г.) по детска смъртност е 5,8. Това ще рече, че на 1000 родени деца средно 5,8 умират. Средният за ЕС показател е 3,4 смъртни случая на 1000 живородени деца.
Добра тенденция е, че коефициентът на плодовитост нараства от 2001 г., когато той е достигнал най-ниската си стойност от началото на този век (1,21) и през 2019 година е достигнал 1,58, както вече стана въпрос. През същата година в България са родени най-малко от 20 години насам живи деца – едва 61 538. Една от причините е, че броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) намалява с около 27 хиляди през 2019 г., а спрямо 2011 г. е спаднал дори със 186 хиляди.