“След дълга работа сред ромите, вече ми имат доверие”
5 минути
Нанси Нанева от НУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Тополовград бе удостоена със специалната награда „Млад медиатор“. Отличието ѝ бе връчено лично от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на официална церемония в София. Предлагаме ви интервю с нея.
В какво се състои работата на образователния медиатор конкретно при работа с ромите?
Работата на образователен медиатор е много трудна. Тя се състои в това да бъдем мост между училищата и родителите. Основното е да създадем едно добро бъдеще за детето, като му помогнем той да успее да се образова.
При ромите, както знаете, е много трудно завършването на образование и когато на един родител това не му е приоритет, тогава става още по-трудно, защото трябва самият медиатор да навлезе в семейството и да обясни, че образованието е приоритет.
Как убеждаваш родителите на децата от ромски произход да ги пуснат на училище? Какво им говориш? Какви методи използваш?
Когато отиваме на терен, разговаряме, първо започваме с добро, защото с лош тон родителите няма как да разберат, че ние мислим за доброто на техните деца. Обясняваме, че когато детето идва, то ще е образовано, ще има добро бъдеще и в последствие добра работа.
Как реагират родителите щом те видят? Имат ли ти доверие или не?
В началото като започнах работа беше доста трудно, защото хората не ме познаваха. Реагираха доста остро. Все още има такива родители, но с времето някои ме опознаха. Имат ми доверие и самият разговор вече започва да става по-лесен.
Има ли някой конкретен случай, който те е поставил на изпитание, но в крайна сметка е завършил за добро – и за теб, и за детето, и за родителите?
Имах едно дете, което беше раздвоено между майката и бащата, защото семейството е разделено. То живее при бабата и дядото. В този случай на по-възрастните е много по-трудно да обясниш, че детето трябва да присъства редовно на училище.
Майката е омъжена за друг мъж, бащата е женен за втора жена. Така че детето заедно с баба си дядо си образуваше друго
Винаги, когато ходех на адрес, ме посрещнаха много враждебно. Но с течение на времето бабата осъзна, че аз мисля за доброто на детето и то до ден днешен посещава редовно училище.
Как те посрещат в ромската общност? Възприемат ли те като добър човек заради това, което вършиш?
Както казах, в началото не ме възприемаха добре в ромските махали, но с времето започнаха да ме приемат като една от тях, защото аз също съм от ромски произход. Но искам да изясня, че има няколко вида роми – във финансовите отношения, в самите обичаи. При „калайджиите“ например, обичаите са, че момичето не може да излиза само от къщи. Когато ходи на училище, например, трябва да бъде придружавано от брат, сестра, баща, майка и така нататък.
Много зависи и от самото възпитание вкъщи, защото, както казах преди малко, когато на един родител не е приоритет образованието, детето също ще го възприема така. Според мен това е най важното – начинът, по който се възпитава едно дете в къщи.
С родителите работиш ли по този въпрос, даваш ли им съвети как да се възпитават децата?
Да, работя с тях и давам съвети, че образованието е приоритет. То е необходимо. Всеки един човек трябва да има образование, защото ако няма, няма да има работа, няма да има и добър живот.
А мислиш ли, че един човек от ромски произход е пълноправен, пълноценен и равностоен на един човек от български произход?
Да, мисля, че всички хора са равностойни.
А хората от ромския етнос знаят ли го това?
И аз не мога да влезна във всички глави на ромите. Но мисля, че всички хора са равностойни. Има го още това разделение на роми и българи, но не трябва да е така. А всеки един ром може да постигне много, стига да има желание и финанси най вече.
Според теб средата, в която масово живеят ромите, как им се отразява? Мислиш ли, че ако повече от времето си прекарва извън нея, може да стане по пълноценен гражданин?
Да, ромската среда много влияе на едно дете, защото животът в ромската махала не е добър. Но ако даден човек попадне в различна среда, той започва да има други виждания. Практиката показва, че там вече го няма това момичето да се жени на около 12-13 години, децата да бягат от часовете, да не посещават редовно училище.
