Проф. Николай Овчаров: „Минерални бани е свързващо звено между Перперикон и Александровска гробница“
5 минутиАрхеологът, проф. д-р Николай Овчаров бе специален гост на 3D мапинг шоуто в Минерални бани при откриването на реставрираната крепост „Топликос”. Той не е за първи път в Родопската община, а предишно негово идване бе свързано с локализацията на така дълго търсения „Град на Слънцето”, който определи, че се намира край село Ангел войвода. Вижте какво сподели той на импровизиран брифинг пред представители на медиите.
“Гледам на откриването на 3D мапинг шоуто в Минерални бани, като на една стъпка в дългия ни път към развитието на културния туризъм, първо в Източните Родопи и второ в цяла България. Нека все пак да поясним на тези, които ни гледат и слушат, че ние в момента се намираме само на двайсетина километра по права линия от Перперикон. Става дума за един и същи район, в който сега създаваме един туристически маршрут, дестинация, както е модерно днес да се казва, която нарекохме “Виа Родопика”. Засега този път действа главно в района на Кърджали и Златоград с Перперикон, с Храмът на Орфей край Татул, с манастира „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали, но моята голяма цел винаги е била към него да бъде приобщена и Хасковската територия. Община Минерални бани е така да се каже свързващото звено. Аз съм убеден, че някога тази дестинация ще започне, както сме я планирали от Александровската гробница, където е построен с японска помощ Музей на тракийската култура в Източните Родопи и ще продължи по-нататък в посока Запад чак до Златоград, а може би и Смолян.
Но така или иначе, както казах крепостта „Топликос” на хълма „Свети Дух” е свързващо звено, още повече, че община Минерални бани е известна далеч не само с нея. Тук се намира „Градът на Слънцето” край Ангел войвода, който все още е един обект все още в развитие. Общината вече няколко години намира средства за да се разкрива този иначе доста трудно достъпен град, но от друга страна този „Град на Слънцето” има перспектива, не по-малка отколкото тази на Перперикон. Разбира се, след много сериозни разкопки. В района има и други много важни паметници, като златни рудници, които са подобни на тези при Стремци под Перперикон. Това са едни от най-големите антични рудници за добив на злато в Източните Родопи, пък и въобще в планината, така че потенциалът е много голям. „Топликос”, която е една от добре запазените крепости за България, е дело на хасковския археолог Димчо Аладжов, който ми беше нещо като учител в известен смисъл.
Общината продължава със съдействието на кмета господин Искендер, да се развива, да се печелят проект след проект, така, че това е нещо, което ще видим и в бъдеще. Разбира се, светлинното шоу, както всички модерни методи на представяне е много важно в тази насока.
Мисля, че община Минерални бани има изключително голяма почва за развитие, именно на базата на минералните извори, които са тук, но културният туризъм, както го чета и на студентите, всъщност е една от най-важните части на туризма въобще. Т.е. СПА туризмът буквално се движи ръка за ръка с културния туризъм. Колкото повече се развиват паметниците в този район, толкова повече ще има и възможности да се развива СПА туризма.
„Градът на Слънцето” стана известен и с това, че тук се намират едни от най-големите като размери ниши, които се надявам да бъдат експонирани някога. Те сами по себе си са много интересни, разбира се, за това място може да се каже, че е центърът на тази мегалитна култура. Всички тези обекти, които ние разкриваме заедно с колегата доц. Здравко Димитров, който работи в този район вече няколко години, всъщност дават щрихи и от тракийската култура, но и от нещо много по-късно, защото крепостта, в която се намираме е средновековна крепост. Тя е свързана с българската история, с битката при Клокотница на Иван Асен II, така че аз гледам нещата да се развиват в тяхната пълнота, като се започне още от най-древната история или праисторията. В центъра на Минерални бани се намира Стъпката на Богородица, която също е свързана с тези древни праисторически периоди и вече се стигне до Средновековието.”