Проповед за неделя 12 подир въздвижение на 10-те прокажени

Евангелското четиво, което ще чуете в неделя е познато на всички, тъй като се чете освен в тази неделя, и на всеки благодарствен молебен и на всеки маслосвет през годината. Евангелието е съвсем кратко, състои се само от осем стиха, но е дълбоко поучително и силно изобличително. Разказва ни за изцеряването на прокажени хора. Господ Иисус Христос влиза в едно село. Срещнали го десет души болни от проказа, които се спрели отдалеч и с висок глас му извикали: „Наставниче, помилуй ни!”Господ им казал: „идете покажете се на свещениците” понеже свещениците имали дълг и право да освидетелстват дали някой прокажен се е очистил от проказата. „И когато още отивали, очистили се. А един от тях като видял, че е изцерен, върнал се, прославяйки Бога с висок глас и паднал ничком в нозете на Спасителя, като Му благодарил; а този човек бил самарянин. Тогава Господ Иисус Христос рекъл: Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен този другородец.” И казал на благодарящия: Стани, твоята вяра те спаси!” ( Лука 17:12- 19 )

Трябва да отбележим, че проказата е страшна болест. Кожата става бяла като сняг: после по цялото тяло се образуват вонящи рани, от които тече гной. Постепенно всички крайници на тялото се разпадат. Заразените от проказа е трябвало веднага да напуснат домовете си, близките и приятелите си и да пребивават извън населеното място. Те пребивавали в гробищните пещери. Когато някой се приближавал към тях, те трябвало да викат с висок глас: “нечист, нечист”. Ако болните не се лекували навреме, болестта траела с години. Ето за такива прокажени ни разказва днешното литургийно евангелие! Те били иудеи и самаряни. Господ Иисус Христос ги излекувал, но само един от тях и то самарянин се върнал да благодари на Спасителя , че е изцерен, като паднал в нозете Му. А Господ с тъга и укор запитал: „А къде са деветте?”

Ето това е осъдителното, което заслужава най-строго изобличение и порицание: Да страдаш тъй тежко от такава ужасна и нелечима за времето си болест; да си изоставен от близките си и да се скиташ бездомен по гробищата. Да нямаш покой денем и нощем, без утеха и надежда до безкрай. Но изведнъж, да се почувстваш изцерен и да се върнеш към живот и да почувстваш себе си като Христов последовател – християнин. Зная, че всички ще осъдят деветте излекувани прокажени за тяхната неблагодарност. Това е прекрасно, но нека погледнем себе си! Какви сме ние? Благодарим ли за доброто, което получаваме? Благодарни ли са децата към своите родители, за онова, което те правят за тях? Благодарим ли на Господа за неговите велики и пребогати милости към нас? Благодарим ли за даденото ни здраве, за храната, за водата, за красотата на света около нас?

За всичко това трябва да благодарим на Бога. Има ли благодарност? – Напротив, имаме само случаи на черна неблагодарност на всяка крачка. Прав е великият руски писател Достоевски, който вижда някои злобни състояния на човека и го определя като “същество двукрако и неблагодарно!” Да се научим да благодарим преди всичко на Бога, за всички блага, с които Той преизобилно ни обсипва. Да благодарим на своите родители, които са ни дали живот. Да благодарим на своите учители и наставници, че са се трудили за нас. Да благодарим на свещениците, които ни проповядват словото Божие и всекидневно се молят за нас. При изповед чрез Божията благодат опрощават греховете ни като казват: „и аз недостойният свещеник чрез дадената ми от Бога власт ви освобождавам от всичките ви грехове!” Духовниците се приемат като недостойни пред хилядите сторени грехове от християните. И ние ли да сме неблагодарни като деветте изцерени прокажени. И ангелите благодарят, а ние къде сме?

Братя и сестри, нека да кажем на душата си: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. (Пс. 102:2).

Амин!

Снимка: Интернет