Проповед за Неделя Месопустна

Братя и сестри,
Всеки човек ще умре. Това е една истина, която никой не отрича и за която никой не спори. Дали от старост ще умре, или от някаква болест, – това е безразлично. Безспорното и неминуемото е, че тялото ще умре, ще се раздели с духа. Дали някоя година по-рано или по-късно, и това е безразлично. Важното е, че всеки човек има да достигне определена граница, която не може да се премине. На всекиго от нас земният живот е точно измерен. С никакви средства, с никакви изкуства не може да се измени тази мярка. Щом се изпълни тя, духът щу отлети, а тялото ще умре. Това е безспорната истина.
Но какво предстои след това на безсмъртната душа? Втората истина ни отговаря със Словото Божие: след смъртта предстои съд. Кога, как и за какво ще се извърши този страшен и всеправеден съд, разказва ни Евангелието с тези думи:
– Рече Господ: кога дойде Син Човечески в славата си и всички свени ангели с него, тогава ще седне на престола на славата си и ще се съберат пред него всичките народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози. И ще постави овците от дясната си страна, а козите от лявата.
– Тогава Царят /Съдия/ ще каже на тези, които са от дясната му страна: дойдете вие, благословените от Отца ми, наследете Царството, приготвено вам от създание на света; защото гладен бях и ме нахранихте; жаден бях и ме напоихте; странен бях и ме приехте; гол бях и ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме, или жаден и те напоихме? Кога те видяхме странник и те приехме, или гол и облякохме? Кога те видяхме болен или в тъмница и те споходихме?
– А Царят ще им отговори: истина ви думам: понеже не сторихте това на едного от тия Мои по-малките, и Мен не го сторихте.
И тези ще отидат във вечна мъка, а праведниците във вечен живот /Мат. 25:31-46/.
На всеки човек предстои смърт, а след това съд. Словото Божие ни учи, че преди свършека на света и преди да се открие праведният всеобщ съд, за покойниците има и частен съд. Веднага след смъртта на тялото, душата се изправя пред този малък съд. Починалите с вяра, за които техните близки правят молитви и раздават милостиня, по-лесно минават митарствата на този частен съд. Ала, горко на тези, които без вяра, без молитви и милостиня и без добри дела, се изправят в последния ден пред всеобщия, страшен и всеправеден Божии съд!
Нека украсим сърцата си със светлата одежда на вярата и благочестието, на правдата и любовта и още повече със състраданието и милосърдието към ближните и злощастните. И тогава нека бъдем уверени, че Всеправедният Съдия ще бъде премилостив към нас и ние ще чуем въжделеният Негов глас: елате вие, благословените, и наследете от векове приготвеното за вас Царство на живота и радостта.

Амин.

Снимка: Интернет