При хартиеното гласуване са „откраднати“ почти 100 000 гласа

Почти 100 хиляди гласа са „откраднати“ при хартиеното гласуване. Това показва изследване на Петър Бакалов, който анализира изборните резултати при двата вида гласуване – с машини и с хартия.
Той бе гост на „Въпросите“, водени от Миролюба Бенатова, и коментира какви са рисковете от този вид изразяване на вот, кой и колко „краде“ от избори досега?
Господин Бакалов коментира резултатите през април и юли 2021 година, когато приключи смесеното гласуване в големите градове и се премина към машинно.
Даде за пример село Буковлък, Плевенско. Там, когато се поставиха машините, от 1089 гласовете за ГЕРБ слизат на 63, а за ДПС от 1016 – 90.
Това, което се случва в тези секции, може да се види и на много места в страната, където ГЕРБ и ДПС си имат такива избиратели.
В Хасковска област извън областния град, в общините Симеоновград, Харманли и Свиленград, активността на избирателите на тези две партии рязко намаля при гласуването с машина.
Например в Граничния град в 22-ра секция в Червеното училище, известна като една от най-активните на изборите през април 2021 г., където гласуваха предимно роми, гласовете за ГЕРБ бяха 146, а през юли е 1 (един).
В Харманли в тези рискови секции почитателите на Бойко Борисов спаднаха 5 пъти, а в Симеоновград с около 3 пъти.
Тук трябва да се отбележи, че през април 2021 г. изборите се организират от ГЕРБ, с вътрешен министър Терзийски. През юли вече министър е Бойко Рашков.
От това сравнение става ясно, че купеният и контролираният вот може да се ограничи само когато един министър на вътрешните работи не допуска чадър над тези, които се занимават с купуване и продаване на гласове.
Като съпоставим всички населени места в страната, където ГЕРБ са изгубили над 50% от подкрепата си, получаваме следната картина: през април партията на Бойко Борисов е получила 81 298 гласа, а след това – 28 557, ДПС – 44 537, а през следващите избори – 13 398, БСП от 5898 слизат на 2556.

Това са неспечелените
гласове на двете партии, когато се намеси министър Рашков.

Затова сега тези партии са в така наречената „хартиена коалиция“ и върнаха старото гласуване. Основният им аргумент е, че ако върнем хартиеното гласуване, така ще се вдигне и активността на избирателите.
Дали това ще стане, зависи кой ще бъде вътрешният министър по време на следващите избори. Той може да си затвори очите за много подобни схеми как са го правили Терзийски и всички министри през годините.

Един от механизмите на контролирания вот е следният. Дава се попълнена бюлетина избирателят я пуска и вади празна от секцията. Това е така наречена индийска нишка. Подобно нещо при машините очевидно е невъзможно.

Машината веднага след изборния ден изважда протокол, в него е отбелязан часът, когато е направен той. Това се пази в машината и в разписката и след това е невъзможно в следващите часове някой да натъкмява резултата.
При гласуването с хартия този протокол от машината вече няма да има никакво значение, само ще съберат разписките.
Все пак машините си остават в секциите, за да може пропагандисти на ГЕРБ и ДПС да тръбят: имаме смесено гласуване, който иска да гласува на машина, който иска – с хартия.
С първото се елиминира „индийската нишка“ и много бърка купувачите, защото един вот е 50 или повече лева. Когато ти дадеш да речем 100 000 лв. искаш да има гаранция, че тези пари отиват за определен тип гласуване. Тоест ако не може да ти покаже бюлетина или снимка, подкупният избирател може да ти се кълне във всеки, но ти не можеш да провериш и да разбереш дали наистина така е гласувал.
За купения и контролиран вот е писано много, но ярък пример за неговото доказателство е изследването на социолога Стойчо Стойчев, който показа среден пръст на протестиращи срещу ГЕРБ. През 2017 година той написа книга “Контролираният и купен вот като инструмент за завладяване на държавата от организирани престъпни мрежи: политически рискове и тенденции” Той стига до заключение че

Според социолога избирателите са подложени на натиск най- вече от ГЕРБ, ДПС и БСП.

Този анализ се прави на над 200 страници, с работа на терен.
Пак доктор Стойчев каза, че на много места контролираният вот се управлява от местните власти, кметове, фирми, които по някакъв начин получават пари от Общината. Тези неща са известни от много години и това показва горчивият опит хартиеното гласуване. Сега Стойчо Стойчев защитава тезата на ГЕРБ, макар че преди той определи, че тя се занимава с купен и контролиран вот. Изследването на Петър Бакалов показва с каква наглост се опитват да ни натрапят този начин на гласуване и схеми, защото това е почти преврат. „Открадните“ 100 хиляди гласа са около 15 депутата при последната активност. За справка, предишното управление висеше на пет гласа. На здравите сили това не им хареса и свалиха това правителство. Сега показват как могат да правят каквото си искат без да се съобразяват с никого, независимо как изглежда отстрани.