През 1820 г. Кавакли е било значимо градско селище с около 10 000 жители

Първите заселници на Кавакли, за които е писано в запазени тефтери, датира от 1492 г. Споменава се за юруци, скотовъдци, които намерили тук добра паша и вода за своите животни и добро място за живот.
Отбелязано било селище Каваклу/Тополово/, а за да е било отбелязано като селище, то най-вероятно е било създадено и развито преди това, някъде в първата половина на XV век.
Появило се в човешките парични тефтери и наяве. Отбелязано било за парса.
Кръстили са го на многото тополи, които се извисявали и шумолели покрай бистрите извори, а за да има тополи е нужно да има доста вода, тополата е водолюбиво дърво.
Кои са били юруците. /Юруците са тюркска етническа група. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот/. Юруците били тук, живели, раждали, умирали на тази земя, близо сто години. Юруците изчезнали или отишли незнайно къде, по своя път, нали са номади, в кръвта им е движението.
Като спомен от тях останали само имената на някои местности.
През 1596 г. селището вече било изцяло християнско. Едните изчезнали, на тяхно място дошли други, мястото е добро, празно няма да остане никога и днес е така.
Поради наличието на много и хубава вода, която можела да се използва лесно за земеделие и занаятчийство, защото се движила, давала живот, бързала и пеела своята песен на север, склонът селището се развило. Кавакли се разраствало и разпростряло в северна посока, разположило се между малките рекички, обра- зувани от тези постоянни водоизточници, които давали началото на р. Каяджик, която отива в река Коруджа дере, а тя пък – в река Тунджа.
В началото на XVII век през 1617 г. Кавакли е било вакъфско селище на Баядзид II, със 104 християнски семейства. Търкаляло се времето, водата пеела неспирно своята песен и привличала при себе си все повече и повече хора, защото Водата е извор на живот. Водата давала благодат и спокойствие. Смята се, че в началото на XIX век, около 1820 г., Кавакли е бил значително градско селище, северно от Одрин, с население около 10 000 жители. Какво е правил толкова много народ, имало е вода и земя, работили и произвеждали, преживявали.
През 1877 г. Кавакли е имало 5250 жители, през 1893 г. – 7583, през 1900 г. – 8136 жители, а през 1905 г., също е бил многолюден като населено място с 8416 жители и това преди повече от век. Водата наистина е благодат, ако се използва разумно.
Водата наистина била богатство, благосъстояние, водата била ценен дар. Тя създала града и тя го е развила, тя е донесла и неговия престиж.
През 1900 г. в Кавакли е имало: 30 железарски дюкяна, 25 шивашки, 14 кондуржийски, 10 златарски, 1 часовникарски, 6 бояджийски, 20 касапски, 3 сарашки, 16 кожухарски и 18 бакалски.
В Кавакли работили едни от най-добрите майстори на широко използваните през XIX и XX век вид женски калцуни, наречени лапчини. По сборовете из околните селища много предпочитани били и предлаганите от каваклийските майстори – чехли, сандали, калпаци и др. Силно развитие имало зеленчукопроизводството /бамя, чесън, зеле/ поради наличието на много и хубава вода, силно развити били бубарството, производството на коноп, животновъдството. Хълмовете около Кавакли били засяти с лозя и плодни градини. Каваклийци били известни като майстори лозари, винари и ракиджии.
Ето и думите на Константин Иречек, посетил Кавакли през 1885 г. в потвърждение на казаното по-горе: „Най-после излязохме от голяма сенчеста дъбова гора и се спуснахме от нея надолу в Кавакли. Мислех си, че ще намеря само някое по-хубаво село, но неочаквано като излязох от гората, видях пред себе си значителен град (1885 г. – 1120 къщи, със 7064 жители), разположен между лозя, черничеви градини и конопища, на един склон наведен на север”.
А как се използвала водата?
Тя била ценна суровина, небивало да се пилее, а да се използва рационално и била впрегната да работи за благото общо и лично.
Там, където бликала вода, били изградени каменни чешми.
Впоследствие с разрастването на града на север по склона, предприемчивите каваклийци започнали да прокарват системи от керамични водопроводи, с които впрегнали водата да работи.
Изградени били три водопровода с керамични тръби/клюнк, които като живителна система довеждали водата до всички чешми, по гравитачен път. Умно и практично, помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
Изградени били много нови чешми, водопроводни разклонения и водоеми за обществено ползване. Каваклийци са използвали значителния дебит на водата и наклона на склона – гравитачния път на водата. От чучурите на над 40 чешми водата пеела своята песен и дарявала хората с живот.
Това било велико местно творение, за гордост и уважение: чешма до църквата „Свети Пророк Илия” – началото; Дядова чешма с корита; чешма до Курти Ангелов; Кавакова чешма/Горчивата с корита; чешма до бряста на старата автогара; чешма до църквата „Света Богородица“ с корита. И още: три чешми в двора на тютюнева кооперация „Каваклийска яка“; голямата чешма в македонската махала с корита и басейн; Чешма Терзийка; чешма до Георги Кълвачев; Табаковата чешма; три чешми в двора на училището/съд; чешма до халите; чешма до Павел Кукудев; две чешми до старото училище; две чешми на площадчето при бръснарницата на Тодор Атъпов; чешма до Митко Браяна; чешма до къщата на майката на Иван Кукучев; Палазова чешма; чешма в дерето над Луизовия мост; Папазова чешма; чешма до къщата на Андрей Спиров; чешма до магазина към Орешник; Калайджиева чешма, южно от моста; чешма до хотел-ресторант „България“ с едно корито в тунела; чешма до банята с корита; чешма до църквата „Св. Георги“; чешма на площада на Пиповата фурна; чешма до Черкелови с корита. Две чешми на площадчето южно над храноизноса; чешма до Карамфилови с корита; чешма до Божин Камаринчев; чешма зад храноизноса; чешма до р. Каяджик при старата кланица с корита; чешма по пътя за Орешник с корита.
Бог дал, старите Каваклийци почитали и уважавали дареното от Бог за тях, разбирали силата на Водата, работили за себе си чрез почитането на Водата и Бог.
Тази жива система функционирала ефективно и безотказно стотици години, до средата на ХХ век, когато започнала да се изгражда днешната канализация на Тополовград.
Постепенно местното водно богатство било загърбено, занемарено и почти неизползвано за благото на хората. Водата е създала Тополовград. Защо я забравихме?
В днешно време, когато водата в нашите географски ширини, все повече и повече намалява и много водоизточници изчезват, когато водата е стратегия, безотговорно е това богатство да се пилее, да не го забелязваме и да нехаем за него. Трябва да уважаваме това, което ни е предоставила природата, да го ценим и ползваме ра-зумно.
Старите каваклийци уважавали водата и тя им се отблагодарявала.