Почетоха Св. Иван Рилски, патрон на българите и покровител на лекарите

„Трудно и отговорно е служението на свещенослужителите, защото техният живот трябва да бъде евангелие за всички православни, евангелие, в което да четат словото Божие, пазейки моралните и праведните наредби, за да можем да съхраним нашето православно общество.“ Това каза владиката Киприан, който отслужи Света Божествена литургия в храма „Свети Иван Рилски“, Харманли, в съслужие със свещеници от Харманлйска духовна околия и Старозагорската епархия.
Това стана на 19 октомври, когато църквата почита паметта на Свети Иван Рилски.
По време на службата бе извършено ръкоположение на отец Габриел от Казанлъшката духовна околия в йерей, който следва пътя на своя баща, който също бе свещеник.
На харманлиеца Милен Банков бе извършено пострижение и ръкоположение от владиката за иподякон. Той в момента учи в Пловдивска духовна семинария.
На този ден се отбе-лязва и Денят на българския лекар. Той се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Свети Иван Рилски.
Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса както приживе, така и подир смъртта си. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник.
Скромният отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител, е покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския.
Църквата „Св. Иван Рилски“ е построена в Харманли през 1938 година по инициатива на свещеника Димитър Сотиров и се реализира със съдействието на местните граждани и християнското дружество в града.
Идейният план за създаването на храма е на видния общественик от Харманли адвокат Марко Сакарски, който е бил народен представител в 25-о Народно събрание. Под негово въздействие младият майстор-резбар Петър Кушлев променя част от първоначалния си проект и внедрява в него нови елементи, които са извън канона на православната църква, но характерни за района на Харманли.
В дърворезбата на иконостаса са вплетени исторически събития и дати, като заклеването на въстаниците на Оборище от поп Грую Бански, покръстването на Българите от цар Борис I, посичането на патриарх Ефтимий и други.
От местното народно творчество дърворезбованият иконостас съдържа човешки фигури на мъже и жени, облечени с национални носии.