Още сведения от живота на Индже войвода

Доц. д-р Милю Петров

По комплекса от въпроси съм писал неведнъж. Тук накратко ще обърна внимание на малко известни сведения.
Информация за бащата на Индже Стоян имаме от Родовото предание в Попово село – дн. с. Попово, Боляровска община, Област Ямбол. Той се казва Христо и е от заможен род. Бил снажен, възмургав, с „малко гръмотлив нос”., черноок и с едро начупена черна коса. Много буен и непокорен. Синът наследил тези особености на баща си. В народните песни е „кара войвода”; у Йовков е красиво мургав, у други писатели е „Караджа Стоян”/в смисъл на възчерен/.

За Инджето

Първо, Инджето е роден не в Сливен, а в близкосъседното с. Клуцохор, и то в най-старата и най-голяма махала – Попската. Майка му е оттам. На момчето – свинарче, което го прострелва смъртоносно, Инджето казва, че много майки разплакал, а сега „ти разплака моята”. Т. е. по онова време майката била жива.
Названието „Сливен” има общосъбирателен или съставен смисъл в сведенията на Раковски, Каниц, Иречек, Крилан, както и тези от дн. с. Попово. Макар и по-късно роден, за Хаджи Димитър се казва, че е от Сливен, но и той е роден в Клуцохор. Не е изключена и генетична връзка на Хаджи Димитър Асенов с фамилиите на Индже Стоян и д-р Иван Селемински по майчина линия. И не само с тях.
Впрочем фамилното име „Асенов” на Хаджи Димитър не е случайно – то сочи връзката с благороднически род от някогашната Асеновска столица Търново. И трите фамилии са били жители на с. Асеновец, преселени в Клуцохор.

Индже войвода имал много възлюбени и/или почитателки. 

Като еничарин той имал връзка с „гюзел бяла Нафия” от Цариград – тя осиротяла и осиромашала, поради което й дал „ока алтъни” за харачлък. Някои красиви гъркини били слепи оръдия на сънародниците си, които се опитали чрез тях да го отровят, но разправата му била жестока. Марьола е била гъркиня по майка, а по баща – българка. Веднъж в полето Инджето срещнал майката Аргира с дъщерята Марьола. Дъщерята изостанала и когато Индже я приближил с коня си, тя уж се убола, та вдигнала крак /разголила бедрото/, за да си извади трънчето.
Интимното свиждане било уговорено: През нощта само нейният прозорец ще светии – това бил ориентирът за Индже. Но Марьола казала на баща си и той …прострелял Индже от прозореца. С нетърпение гиздавата Сифрида очаква срещата с Индже на Бакаджика…
Много са и българките: Гергана, Гроздана, Донка, Желунка, Маринка, Милка, Севда, Станка, Янка… Най-известна е Ирина Граматикова.
В личен разговор народната певица Магда Пушкарова подчертаваше: „Инджето бил изключително красив и юначен. Никоя жена не е могла да му устои”.
За жените /съпругите/ на Индже войвода сведенията са не само фолклорни, но и документални.

В народните песни

Индже казва на байрактаря си Кара Кольо, че хайдутите не трябва да се женят.
Но по-късно, когато се оженил, той се отдалечил от гората и тя била бастисана от разбойници. По тази причина заплаква.
В други песенни варианти баш войводата казва на баш байрактаря да събере юнаците и да отиде и освободи гората от злодейците, защото „ми е младо булчето, грях ми е да го затрия, срам ми е да го оставя,/ а дваж срам да го поведа”.
В книгата си за с. Жеравна, Данаил Константинов разказва преданието и цитира народната песен за жената на Индже. Тя се казвала Калинка, дъщеря на богат чорбаджия /У Й. Йовков тя се казва Пауна/. Тази песен и днес се изпълнява, напр. от ученици от Музикалното училище – гр. Котел.
Г. С. Раковски, Феликс Каниц, Константин Иречек и др. пишат, че

жената на Индже се казвала Рада, попска дъщеря.

Като хайдутин или кърджалия той я водил със себе си. Била облечена в мъжки дрехи, яздела на кон до него. След „смъртта” му /бил „убит” от момчето-свинарче/ тя дълго време живяла в Сливен.
Д-р Симеон Табаков и сега прави уточнения: Рада е родена в Попската махала – Клуцохор, откъдето бил и Индже Стоян.
Твърде любопитно е казаното от Иречек – при сравнение то може да открои морала на българина Индже: „В лагера на кърджалиите – мюсюлмани имало много красиви жени, които те наричали гивендии с особено удоволствие при тях идвали много циганки, които, въоръжени и на коне, понякога вземали участие в походите им. Тези изверги отвличали множество български моми и жени, които, подложени на жестоко робство, удовлетворявали техните необуздани страсти. Често отмъквали според турския и албанския обичай дори и красиви млади момчета” /”История на българите”/.
И така, между сведенията за майката /Пена/ и жената /Рада/ на Индже има преплитане и преповтаряне. Не е съвсем ясно какво се разбира под „жена” – възлюбена или съпруга /чрез брак/. В народните песни и художествената литература често се говори за Стоян и Рада – те не са Индже Стоян и клуцохорченката Рада.
Дали не става дума – в митологичен план като при траките – за Великата богиня майка и нейната хипостаза – дъщеря й? Знае се, че синът е и съпруг-любовник… Той е и като Слънцето – с мъжка знаковост.
Бащата по тези митологични представи отсъства, няма го. Дали не е реч за сакрален брак: Съпругът е тотем /вълк/ или Бог…В тази насока са разсъжденията на някои изследователи, като напр. Драгомир Петров.
За съпругата Катерина /Екатерина разполагаме с документи. Един от тях е „Тъжбата” или „Жалбата”. Тя е във връзка с препродадената къща, купена навремето от Инджето и съпругата му. Налага се кратко разяснение.

През октомври 1806 г. Индже отива отвъд Дунава.

Постъпил в княжеския дворец в гр. Яш, столицата на Молдова. Бил „одая баши на арнаутте” – командир на хората за охрана на 4-ма князе, т. е. гвардейски командир.
От декември 1806 до 15 май 1812 г. е Руско-турската война. Индже е взел участие в нея – той е „волонтир” /доброволец/ и капитан. От края на войната до 21 февруари 1821 г. той е отново в Княжеския дворец – пак като гвардейски командир. Членува в революционната интербалканска организация „Филики етерия” /”Дружество на приятелите”/, през 1820 г. се оженва за Екатерина /тя също работила в Княжеския дворец/, двамата си купуват къща в Яш /изплатили я наполовина/, имат единствен син… Впрочем такива „бекяри” като Индже били и други волонтири и арнаути все чужденци, неженени и незадомени, обитаващи наемни жилища. После им е разрешено да се женят и да си купят къщи.
Избухва въстанието /Заверата/ отвъд Дунава. От „одая баши на арнаутите” /гвардейски командир/

Индже става „баша пестин” /най-добрия преследвач на разбойниците/…

С група арнаути /гвардейци/ установява етеристко – завераджийската власт в Яш – имал заповед за това. Предприема експроприация /в полза на въстанието/ и екзекуция на провинените турци. Взел от Мехмед Башналбантина два пистолета, сребърна сабя и един ален /червен/ кон.
От капитан е повишен в чин полковник. Започнал да вербува и записва доброволци, които полагали пред него клетва за вярност. Преди т. нар. Скуленска битка /битката при с. Скулени/ и той, Индже Стоян, освобождава подчинените си от клетва, пренася с лодка жена си и малолетния си син оттатък река Прут, в руска територия, разделя се с тях и се връща на бойното поле с ясното съзнание, че фаталния край е неизбежен. След два часа ръкопашен бой „главите на въстаниците били отделене от раменете им”.

През 1829 г. Русия окупира Молдова и Влахия.

Екатерина с малолетния син се връща в Яш, но заварва чужди хора в къщата си. Мехмед Башналбантина взел къщата като компенсация за взетите от Индже неща, продал къщата, а новият собственик я препродал. Започват тежки дела по възстановяване собствеността на къщата.

Снимка: Интернет