От МОСВ обявиха защитени зони в Сакар планина и Родопите
6 минутиМинистерството на околната среда и водите публикува проект за обявяване на нови 35 защитени зони за опазване на природните обитания и на дивата флора и фауна в цялата страна. Покана за публично обсъждане бе публикувана на сайта на МОСВ на 1 декември 2020 г.
Най голямата защитена зона, BG0000212 „Сакар“ с площ 1 321 186,078 дка.
Тя е разположена в землищата на селата Васково, Георги Добрево, Йерусалимово, Любимец, Оряхово, община Любимец, Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, с. Райкова могила, гр. Свиленград, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит, община Свиленград, Българска поляна, Доброселец, Каменна река, Капитан Петко войвода, Княжево, с. Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово, община Тополовград, Браница, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Рогозиново, Черепово, община Харманли, Малък манастир, община Елхово, Генерал Тошево, Голям манастир, община Тунджа.
Предмет на опазване в защитена зона са:
Източни гори от космат дъб, Балкано-панонски церово-горунови гори, Мизийски гори от сребролистна липа, Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, Европейски вълк (Canis lupus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Видра (Lutra lutra), Лалугер (Spermophilus citellus), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Голям нощник (Myotis myotis), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), Остроух нощник (Myotis blythii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii); Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica). От риби те: Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus amarus).
Една от защитените зони под номер BG0001034 е „Остър камък“.
Тя обхваща землища в три общини: Харманли, Любимец, Хасково, а в нея са селата Белица, Бисер, Иваново, Лешниково, Надежден, Остър камък, Поляново, Черна могила, Брягово, Войводово, Динево, Елена, Книжовник, Конуш, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Орлово, Родопи, Стамболийски, Стойково, Тракиец. Площта ѝ е 159 943,153 дка.
Предмет на опазване са силикатни скали с тревна и друга растителност,
сенокосни ливади, гори от космат дъб, цер и горун, местообитания на Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus amarus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis); Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалия (Rosalia alpina), Набръчкан пробатикус (Probaticus subrugosus), Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Бисерна мида (Unio crassus).
Под номер BG0000401 е зоната „Свети Илийски възвишения“, разположена в землищата на Дядово, Езеро, Еленово, Омарчево, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, с. Сокол, община Нова Загора, Ботево, Бояджик, Гълъбинци, Златари, Меден кладенец, Межда, Савино, община Тунджа.
Площта е 84 584,701 дка. Част от защитените видови са:
Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus).
Защитена зона BG0000217 е „Ждрелото на река Тунджа“,
разположена в землищата на Лесово, община Елхово, Маточина, община Свиленград, Присадец, Радовец, Срем, Устрем, Филипово, община Тополовград. Тя е с площ 78 508,264 дка.
Тук под закрила са: Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Пъстър смок (Elaphe sauromates),Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica).
Защитена зона BG0000402 „Бакаджиците“, разположена в землищата на Войника, Иречеково, Люлин, Тамарино, община Стралджа, Търнава, Чарган, Челник, Калчево, Победа, община Тунджа. Площта: 45 013,437 дка. Тук под закрила са:
Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), *Четириточкова меча пеперуда (Euplagia (Callimorpha) quadripunctaria).
В границите на защитените зони се препоръчват мерки за
опазване от чужди растителни видове, които не са естествено разпространени.
Забранява се:
– търсенето и проучването на полезни изкопаеми като строителни и скално облицовъчни материали, залесяването на ливади, пасища, поляни, премахването на синори и единични и групи дървета;
– употребата на минерални торове и други химикали;
– паленето на стърнища, на растителни ивици, добив на дървесина;
– провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии;
– движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии
Поканата за публично обсъждане бе публикувана на сайта на МОСВ на 1 декември 2020 г. В едномесечен срок заинтересованите лица имаха възможност да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения относно посочените в проектите на заповеди режими.