От един подарен кошер до биологичен пчелин в Сакар

Как започна Вашата история с пчелите? Помните ли първия момент, в който решихте, че това е Вашият път?
През 2003-2004 година имах наследствена къща в с. Българин. Живеех в апартамент. От малък проявявах интерес към животните и съм отглеждал гълъби и декоративни рибки. Исках да си отремонтирам къщата в с. Българин и през почивните дни да ходя там.
Имаше един голям пчелар и застраховател, който всички познаваха – Пейко Дялев. С него си говорехме от време на време и той ми предложи да ми подари едно пчелно семейство, като ме увери, че ще ми помага и ще ме запознае с живота на пчелите.

Това ли бе човекът, който те вдъхнови да се впуснеш в този занаят?
Пейко Дялев беше човек, който умееше да разказва много увлекателно и с много любов за отглеждането на пчелите. Поръчах си няколко книги, свързани с отглеждането на пчели, прочетох ги и ми стана интересно.
Реших да опитам. Нямах кошер и тогава отидох при един стар дърводелец и пчелар Дичо Ламбов и си поръчах чисто нов кошер. Получих си подаръка пчелното семейство от бай Пейко Дялев и с него заселихме кошера с пчелното семейство в с. Българин.

Как се променяше работата Ви в този период? С какви трудности се сблъсквате най-често – климатични, икономически, свързани с пазара или с опазването на пчелите?
Тъй като едно пчелно семейство беше малко, а разбрах, че понякога пчелите умирали, си купих още два кошера с пчелни семейства. И така започнах да наблюдавам живота на пчелите и да се уча как да ги “управлявам”.
Увеличих пчелните семейства на 12, прочетох наредбите и закона за пчеларство и разбрах, че тъй като пчелите са в близост до училище, което ме притесняваше, реших да ги преместя в с. Поляново. Там ме покани един друг пчелар, с много опит – Христо Господинов.
Поисках от Общината разрешение да си поставя пчелите на общинско място, но не ми разрешиха, вероятно по политически причини, не бях от техните. Тогава реших и си купих нива, заедно с Христо Господинов и си направихме законни пчелини и двамата.
Постепенно увеличих пчелните семейства до 42 бр. Участвах в програма за подпомагане на пчеларите и заедно с Петко Георгиев – ветеринарен доктор /Светла му памет!/ и Христо Господинов си подменихме кошерите с нови.

Как се справяте с проблеми като болести, пестициди или намаляване на пчелните семейства?
Мястото на пчелина беше добро, но на близо имаше обработваема земя на която се отглеждаха растения от земеделци които се пръскаха и по някога виждахме много умрели пчели. Въпреки че има наредба за пръсканията по която е описано с какви препарати се пръскат растенията и по кое време, някои от земеделците не я спазваха. Имаше и много пчелари които произвеждат конвенционален пчелен мед, цената на едро беше ниска, каквато е и сега.
Реших, че за да произвеждам качествен пчелен мед и да избегна рисковете от пръскане, както за пчелите така и за продукта, който предлагам на хората да си купят, ще е добре да отида е район, където няма интензивно земеделие. Тогава започнах да чета за биологичния начин на отглеждане на пчели. Започнах да оглеждам място къде да разположа новия си пчелин и заедно с Петко Георгиев – ветеринарен доктор, който имаше и специалност „Пчеларство“ от Ветеринарния институт. Посъветвах се и с сертифицираща фирма по биологично отглеждане на пчели „Балканбиосерт“.

Разкажете ни повече за пчелина Ви в Сакар планина. Какво прави този район подходящ за производство на качествен биологичен мед?
Избрах място в Сакар планина между селата Главан и Българска поляна в гора от акация и ливади с диворастящи растения. Знаех, че ще ми е трудно, но аз обичам да се справям с трудни задачи, това ми носи удовлетворение, че съм се справил!
При биологичния начин на отглеждане се вади по-малко мед, но за сметка на това е с неповторим аромат и вкус. Отглеждането на пчели в дивата природа е връзка с природата, удоволствие да наблюдаваш развитието и живота на различни растения, според техния фенологичен календар едно след друго от пролетта до есента. Това е отговорност и грижа за биологичното разнообразие в природата.
Всяка година изследвам пчелния мед в централната лаборатория на БАБХ в гр. София с изискуемите показатели, както допълнителни като поленов анализ, за да знам кое е преобладаващото растения в пчелния мед.

Има ли специфични растения или природни особености в Сакар, които придават характерен вкус на меда Ви?
В района, в който пчеларствам, основни растения, които преобладават в пчелния мед са акация, комунига и зърнастец /ракитник или облепиха/.

Пчеларството за Вас е работа, хоби или нещо по-дълбоко?
Пчеларството ми е хоби, с което ми е приятно да се занимавам в почивните дни и да си допълвам доходите, като продавам качествен пчелен мен с интересен аромат и вкус , който хората харесват!
Пчелният ми мед е изследван и в Германия и резултатите са били отлични.

Какво е най-трудното в тази професия и как преминават грижите през активния сезон?
Пчеларството е много трудоемка работа и са необходими допълнителни умения, които са свързани с дърводелство (коване на рамки и обтелване), внимателно преглеждане на пчелните семейства със спокойствие, голямо търпение и прецизност, за да не нарушиш ритъма на живот в пчелното семейство.
При пчелите се ходи като при хубава жена – чист (пчелите не търпят лоши миризми) и спокоен (без агресия) и люблеовилен).
Трудното в тази професия е да развиеш и подготвиш пчелите за главната паша според климатичните условия, а те са различни през годините, а напоследък стават и по-екстремни в климатично отношения.
При силно засушаване растенията не отдават нектар, не цъфтят и няма прашец, а това може да бъде фатално за живота на пчелите, да не могат да създадат достатъчно пчели, които ще презимуват. Когато са малко, кълбото от пчели умира, не могат да оцелеят и взаимно да се топлят.

Какви са основните разлики между биологичното и конвенционалното пчеларство от гледна точка на практиката?

1. Подходящо място за разположение на пчелина с медоносни растения за биологичното производство диворастящи.
2. пчелните кошери могат да бъдат само от дърво, боядисани с водоразтворими бои.
3. Пчелите не се подхранват със захар и изкуствени подсладители.
4. Третирането срещу болести основно за акара (кърлеж върху пчелите) само киселини оксалова, мравчена и тимол които не остават в меда и восъка при третиране.

Кои видове мед произвеждате и кой е Вашият личен фаворит?
Пчелният мед, който произвеждам, е интересен като аромат, вкус и консистенция и е от зърнастец. Всяка година присъства като съдържание, но преди две години беше 48,5%, а това рядко се случва. Добивът беше в малко количество и другите растения не дадоха мед, но зърнастецът независимо от недобрите климатични условия отдава нектар и пчелите правят мед от него.

Какво означава за Вас да произвеждате „чист“ мед? Как гарантирате качеството?
Пазарът на качествения пчелен мед не е лесен поради малкото количество, което се добива. Трябва да убедиш купувача, че си заслужава парите, които дава, и че купува качествена и здравословна храна.

Какво Ви дава пчеларството като човек?
За мен остава удовлетворението от контакта с хармонията в природата грижата за биоразнообразието и производството на качествена и здравословна храна, която се харесва от хората.