Отпадни води опасно замърсяват земята на Харманли, констатира доклад

В доклад, свързан с опазването на околната среда, е записано, че Харманли е град, където отпадните води свободно се заустват в земята. Заключението е в „Общинска програма за опазване на околната среда 2021 – 2027 г. на територията на Община Харманли“, която бе приета от съветниците без никакви забележки и коментари.
В раздела “Водоснабдяване” и канализация е описано, че канализация има изградена само в общинския център. „Канализационни води се заустват на осем места в река Харманлийска, като има изграден един колектор, с около 800 отклонения, но отпадните води свободно се заустват в земята“.
В останалите населени места в общината няма изградена канализационна система, се отбе-лязва в документа.

Какво още има записано в документа:

В раздел „Качество на водите“ е записано, че „най-значителен замърсител на повърхностните водни обекти в община Харманли е канализационната система на град Харманли, които се заустват без пречистване. В промишлената зона на града липсва канализация, както и проект за такава. Изключение правят отделни канали от площадковите канализации на предприятията, заустени в Малочково дере и в река Харманлийска. Не се осъществява пречистване на промишлените отпадъчни води.
Отпадъчните води от града са обхванати чрез шест главни колектори. Предвидените преливници №1 и №2 не функционират, понеже отвеждащите канали след тях, както и довеждащия колектор до площадката за ГПСОВ не са построени, а заустването на отпадъчните води в р. Харманлийска става чрез отливните им канали. В преливник №2 постъпват водите от главни колектори I и II. Трите главни колектори III, IV и V се обединяват в събирателна шахта в ОТ (осова точка) 20, а на 20 м след нея е преливник №1.
Сериозен проблем представляват отпадъчните води от кв. 112 „Тракия”, които са заустени в Преливник №1. Тази канализация е проектирана като смесена без преливник, като максималната дълбочина е 1,80 м. При по-високи води на реката се наблюдава връщане на отпадъчни води в мазетата. Това се обяснява с теренните коти в района, които са между 72,80 и 75,00 м, при положение, че котата на короната на дигата е 75,40. Освен това съществуващата канализация, необхваща целия квартал. Канализацията на кв. “Запад” също зауства в р. Харманлийска без преливник, като водното количество възлиза на 285 л/сек. Недовършена е канализацията и в кв. „Изгрев“.
Не е изпълнена канализация по бул. „България“ между улиците “Цар Освободител” и “Сакар планина”. Без организирано отвеждане на отпадъчните води е и частта от регулацията, разположена над ул. “Спартак”, където тя не е отворена напълно, има незаконно строителство, а отпадъчните води се оттичат повърхностно.“

Подземни води

Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеоложките условия и се акумулират от алувиалните наслаги на река Марица и река Харманлийска в долното ѝ течение, представени от пясъци, глинести пясъци, чакъли, глини и песъчливи глини.
Водоносните хоризонти на подземните води не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. Създават се условия за проникване на замърсявания от откритите водни течения в подземните акватории. Предвид на това, че част от подземните резервоари на вода се използват за водоснабдяване и напояване, тези замърсявания могат да имат опасен, дълготраен характер, тъй като водните тела не са защитени от замърсяване.

Въздух

Не са добри и констатациите за въздуха, който дишат харманлийци, защото при изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива (особено през зимния сезон), емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура.

• Състоянието на пътната настилка в населените места от общината е износена, поддържането на уличните платна е ограничено поради липса на средства и това е една от причините за наднормени концентрации на прах и ФПЧ10.
• Моторните превозни средства са източник на емисии, който се очаква да увеличи своя принос в замърсяване на въздуха с азотен диоксид;
• Запазва се тенденцията за използване на твърди горива за битово отопление, което води до повишаване на емисиите на серен диоксид и прах;
• Недостатъчно ефективни са мерките и положените усилия за повишаване на енергийната ефективност на битовите сгради;
• Все още липсва гражданско общество с активна позиция по въпросите на замърсяването на въздуха, което да бъде партньор и коректив на местната администрация.