Нов закон защитава подателите на сигнали срещу корупция и злоупотреби

Нов закон вече защитава лицата, който подават сигнали за корупция и разхищения. Неговото дълго име е Закон за защита на лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и бе обнародван в Държавен вестник, бр. 11 от 2 февруари 2023 г., в сила от 4 май 2023 г.
Неговата цел е да даде защитен механизъм за сигнализиращите лица, въвеждане на гаранции, че те няма да бъдат подложени на репресии, като същевременно бъдат защитени от атаки, клеветнически кампании, опити за изнудване и други подобни недопустими прояви.
Законът бе приет след като България транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Това направи 48-ото Народно събрание малко преди разпускането му.
Подробности за неговото действие обясни Цветомир Тодоров от Български институт за правни инициативи на семинар с журналисти.
Този закон задължава други институции да не ни губят времето.
Със Закона се въвеждат конкретни задължения за определени групи работодатели. В публичния сектор това са общините с население над 10 000 души. Задължения носят и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители
Това са така наречените „задължените лица“. Те трябва да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал. По смисъла на Закона те определят един или повече служители, които да отговарят за получените сигнали. Освен това трябва да се проведе и разяснителна кампания и на всеки работник или служител трябва да се обясни, че може да подава сигнали за нередности.
Тези канали би трябва да бъдат вече създадени и КЗЛД (Комисия за защита на личните данни) има право да налага глоби до 20 000 лева, ако това не е сторено по правилния начин.
Сигнали могат да се подават по два начина.
Първият е чрез служители от организацията, които трябва да са обучени и квалифицирани за тази дейност.
Вторият начин е сигналът да бъде подаден директно в КЗЛД. Там му дават уникален номер, завеждат го в секретния отдел и го изпращат до АДФИ, Сметната палта, БАБХ, към Ядрения регулатор или към други институции, които имат право да контролират и налагат санкции. Те не приемат анонимни сигнали, с изключение на такива от медиите.
След като контролиращите органи преценят, че има извършено престъпление по Наказателния кодекс, те внасят документите в съда.
Дотогава името на сигнализиращия не е известно.
Тук вече идва най-важният момент, защото се намесва прокуратурата, която е най-слабото звено във веригата. Практиката до тук показва, че от там най-лесно изтича контролирана информация и това се тълкува като „завладяна институция“. Свидетели сме как прокурор излиза по телевизията и казва: „защитеният свидетел се казва Живко Коцев“, което е недопустимо.
Имало е и случаи, когато Сметната палата праща документи за престъпления, те влизат в прокуратурата и тя запазва омерта.

Какво наложи приемането на тази директива?
До €80 милиарда са влезли от Русия в ЕС за купуване на неформално влияние. След като се разбра, че зад гърба ѝ се извършва голямо пране на пари, бяха предприети мерки това да се ограничи и се смята, че опитът да се прекъсне „прането“ е една от причините да се започна войната в Украйна
ЕС прие Директива (ЕС) 2019/1937 от 2019 година, с която се стреми да накара гражданите да бъдат активни и да сигнализират. В нашата страна директивата се транспонира в закон.
Тъй като България стана “пералня” на другите “перални” на пари, бе поставена в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) и ще подлежи на засилено наблюдение.
Страната ни попадна в него през есента на 2023 г. и подлежи на засилено наблюдение от страна на организацията заради стратегически недостатъци в режима за борба с прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия.