Нови правила за по-голяма прозрачност на лобистката дейност на трети страни, евродепутатите приемат позицията си

Европейският парламент прие своята позиция за преговори с държавите членки на ЕС относно нови правила за повишаване на прозрачността на дейностите по представляване на интереси, извършвани от името на трети страни в държави на ЕС, с 392 гласа „за“, 88 „против“ и 133 „въздържали се“. Членовете на ЕП засилиха първоначалното предложение на Комисията, като прецизираха определенията и въведоха гаранции, че законните дейности, които могат да допринесат положително за обществения дебат, не се стигматизират.

Директивата обхваща дейности по представляване на интереси, извършвани срещу възнаграждение (или други видове плащания), които имат за цел да повлияят на политиката, законодателството или вземането на решения в ЕС. Това включва организиране на или участие в срещи и конференции, предоставяне на мнения при консултации или изслушвания, провеждане на комуникационни кампании (включително чрез влиятелни лица в социалните медии), изготвяне на документи за политики, предлагане на проекти за изменения и провеждане на проучвания на мнение.

Дейности като официални правителствени или дипломатически функции, медийни услуги, правни консултации и академични изследвания са изключени. Членовете на ЕП искат да защитят дейностите на организациите на гражданското общество; финансирането от безвъзмездни средства от трети страни, които не са свързани с лобиране, няма да се счита за възнаграждение.

За да се засили прозрачността и демократичната отчетност, директивата ще изисква независимите национални органи да водят задължителни регистри, които ще бъдат свързани помежду си чрез централизиран портал на ЕС. След регистрацията на субектите ще бъде издаден уникален европейски номер за представляване на интереси (EIRN), валиден в цялата ЕС. Членовете на ЕП подчертават, че данните трябва да се представят по фактически и неутрален начин, като регистрация сама по себе си не трябва да създава атмосфера на недоверие.

Членовете на ЕП искат също да гарантират, че за разлика от някои закони за „чуждестранни агенти“ в някои страни, директивата не може да се използва за етикетиране или наказване на субекти, включително организации на гражданското общество, или за ограничаване на гражданското участие. Тя не трябва да се използва и за забрана на дейности или за изискване на разкриване на финансиране от трети страни, което не е свързано с дейности по представляване на интереси.

Докладчикът Адина Вълян (ЕНП, Румъния) заяви: „Прозрачността не е идеологически въпрос, а основно условие за демократично доверие. Съгласно тази директива всеки, който се опитва да повлияе на решенията в държави на ЕС от името на чуждестранно правителство, ще трябва да се регистрира и да бъде разпознаваем. Тя установява ясни, единни правила в цяла Европа, без да етикетира или обременява легитимни организации.“

Парламентът е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът приеме своя мандат.

Дейностите по представляване на интереси, известни като лобиране, се третират по различен начин от държавите членки. Към момента само 16 държави членки са предприели стъпки за регулиране на дейностите по представляване на интереси. Това води до пазарни пречки и неравнопоставена конкуренция. Освен това може да насочи представляването на интереси към по-слабо регулирани държави, за да се избегнат по-строгите правила. Когато проектът на правила беше първоначално представен от Комисията през 2023 г., проучване показа, че 81 % от европейците вярват, че чуждестранната намеса в демократичните системи е сериозен проблем, който трябва да бъде решен.

Източник: ЕК