Не можем да спрем AI, трябва да се научим да го използваме

Елия Лилянова

Отскоро по-мащабно познатият ни изкуствен интелект дава повод за дискусии и дебати относно дали тази технология е повече вредна за нас, отколкото полезна и допринасяща за нашето улеснение. Една от средите, в които се очаква Artificial Intelligence (AI) да придобие голяма популярност и функционалност, е образованието. Всички сме наясно, че прекаленото улеснение, което носи тази нова технология, не е в услуга на подрастващите и сега учещите се деца, но нека все пак обърнем внимание и на другия, позитивен, аспект на AI в тази сфера, защото никога нищо няма само негативни ефекти.
В миналото, с навлизането на така познатите ни и усъвършенствани вече компютри, хората са имали съмнения и страхове, че те вече няма да са нужни на работните си места и тези нови придобивки ще ги заместят. Това обаче не е точно така. Рано е още да се притесняваме кога ще дойдат достатъчно умни роботи, които по света масово да изместят човешкия разум. Засега всяка една технология има нужда от човек, който да я управлява. Същото е и с AI. Колкото и умен да е, това все пак е софтуер, който събира вече съществуващи в интернет пространството данни, за да ни даде максимално полезна информация за минимално време. За да ни бъде полезен, обаче, трябва да знаем как да го използваме. Всяко ново и непознато нещо ще бъде притеснително за нас, докато не се адаптираме спрямо него и не се научим да извлечем максимална полза от съществуването му.
Наясно сме, че изкуственият интелект няма да спре да съществува и децата, и младите хора няма да спрат да го използват, затова най-добрият вариант е да дадем възможност на всички да се научат и да не изостават. Виждаме колко е трудно на нашите баби и дядовци, а дори и на нашите родители, да използват по-модерните телефони и интернет, но това е светът сега. Да се адаптираме към ново настъпващите промени само може да бъде в наш плюс и да ни даде повече знания и умения.
Затова е важно и нашите деца да бъдат окуражавани да използват и да се интересуват от всичко ново. Не можем да разчитаме, че методите на препо- даване отпреди 20 г., 30 г., 40 г. и т.н. ще са актуални, полезни и ефикасни за поколенията сега. Светът се променя с бясна скорост във всяка една сфера. Начинът, по който информацията в учебните заведения е предоставена на учениците и студентите, трябва да е в крак с живота около нас и да върви със същата скорост, за да бъде лесно смилаема и максимално полезна за нас.
Разбира се, че не е в наша полза да не седнем да си напишем есето, преразказа, дипломната работа или реферата и да очакваме, че компютърът ще го направи, но можем да си бъдем полезни, като използваме всички налични източници, ресурси и начини за добиване на информация. За тази цел обаче ни е нужно знанието как се работи с определен инструмент или източник.
Смятам, че както всичко в нашия живот, AI има своите положителни и отрицателни страни, но е факт и че няма как да спрем света и хората в него да се развиват и да създават нови изобретения. Като ги отричаме и изтъкваме само техните отрицателни страни, вредим само на нас самите и отказваме да се развиваме. За да бъдем в крак с промените в света и да не изостанем, трябва да бъдем запознати и готови да работим ръка за ръка с всичко ново. Според мен прекалената употреба на изкуствения интелект в учебните заведения няма да доведе до нищо добро, но така както това е вярно, по същия начин важи и обратното твърдение.