Неспокойният

Втурнат от грижи, пропуща празника. Нищо! Знае, че радостта идва с делника. Бърза да свърши недовършеното, новото предстои, предусеща успеха му. Страда за недоялите, презира преялите, откраднали от хляба на другите. Свободомислещ. Селската душа – широка като песента, събрала болка и сълзи, надежди и радости. Чиста, като утро след дъжд.

Басов глас, по-нисък от октава, достига до тебе със сила и те покорява. Друг път ще го видиш, върви сред множеството сам и улисан, натоварен с мислите си, незабелязващ никого.

С душа на езичник и на творец. Писал е стихове, разкази. Издал е романите: “Не казвай, никому” и “Кой си ти?”. Живее с идеите на Ибсен, докосва се до Толстой, спъва се в прозренията на Достоевски.

Будна мисъл с подредени думи.

Агроном по професия, духовен бунтар по призвание.

Димитър Стайков – човекът, когото виждаме, срещаме и когото не познаваме. Смълчан, вглъбен в себе си. Умен, за да потиска гнева си, силен, открито да изразява своето виждане. Опонентите му се усмихват виновно.

Романтик и певец, който не може да изпее нито една песен, но може да я разкаже прочувствено: “Димитър кара гемийка”, “Ангеле, войводо, ле …”. Никога не е декламирал, но обича стиховете. Никога не се е качвал на сцената, но винаги е искал да играе роли, които той харесва: Художникът от “Живия труп”, който в почивката на съда, дава пистолет на Федя Протасов, или Анархистът от “Оптимистична трагедия”. Това е той – духовен бунтар.

Сам ще отседне на чаша водка, но ако види сродна душа, ще почука на прозореца, ще го покани, за да разкрие бурята в душата си.

Вечерта, в деня на празника на града, вдига ръка от ресторанта, вика ме. Нови мисли са го споходили, тревожат го. Търси да сподели.

• За 500 годишнината  от датирането на Харманли като селище, трябва програма – силна, запомняща се. Да тръгне от тук по цяла българско, да премине границите. И нахвърля: – Родопа и Харманли, Орфей и Гергана, крал Вълкашин и Ангел войвода, черковна камбана. И всичко това обвързано с хореография, музика и поетичен текст.

Ще ви събера, ще ви помиря в името на голямото, което ни очаква – един сценарий за един спектакъл, който да бъде нашата Илиада.

Слушам го привидно спокоен, а думите му ме взривяват.

Не остана в меланхолия, стои на върха на вълните. Ветровете го брулят и поддържат мисълта му будна.

Радетел за всяко разумно начинание, покровител на красивото, на неустоимото. Иска да го сподели, търси да го осъществи.

Неспокойният търси будните.

Ако го срещнете, поздравете го. Той го заслужава.