„Непоказани археологически открития от региона“ са изложени в музей

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 22/1094, година XXl, 07 - 13 юни 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани.

Свързани публикации

• Новият ОУП на Харманли – поглед в бъдещето или връщане към ръководната роля на общината 5 07.юни
• Певческа група ,,Иглика“ засне 6 телевизионни клипа 0 30.юли
• Сириец краде телефони, свиленградчанин – домати 0 31.авг.

Изложбата „Непоказани археологически открития от региона“ е подредена в Исторически музей – Харманли. Тя представя артефакти от I хил. пр. Хр. до IX век. В нея са включени предмети от района на Симеоновград, открити по време на спасителни археологически проучвания по ж.п. линията Пловдив-Свиленград, с ръководители проф. д-р Анелия Божкова и гл. ас. д-р Яна Мутафчиева, както и предмети от археологически разкопки на крепостта „Кастра Рубра“ при с. Изворово, с ръководител проф. д-р Борис Борисов.
Археологическият обект при Симеоновград е разположен в м. Герените, на десния бряг на р. Марица. В следствие на спасителните разкопки са разкрити и документирани 28 негативни структури от ранножелязната епоха и 3 от късножелязната епоха.
Археологическият материал е представен главно от керамични фрагменти от съдове, изработени на ръка и грънчарско колело, прешлени за вретено, керамични идоли, миниатюрни съдчета, мазилки, животински кости. При една от негативните структури са открити човешки останки на индивид на около 4 години.
От „Кастра Рубра“ при с. Изворово са представени керамични съдове, открити при проучването на жилищата в крепостта. Самата крепост е издигната в началото на VI век по време на крепостно строителство на имп. Юстиниан в Тракия. Тя става част от вътрешната отбранителна линия на Византийската империя, предназначена да спре непрекъснатото нахлуване на вражески славянски племена. Разрушена е по време на славяно-аварските нашествия от началото на VII век. Скоро след това е отново възстановена и просъществува до началото на IX век, когато окончателно загива по време на походите на хан Крум.
При проучването ѝ са открити шест жилища с верижен план – 4 ранновизан- тийски и 2 ранносредновековни, от където произхождат и показаните съдове.
Намерените керамични съдове в тези затворени комплекси показват, че за периода на съществуването им през VI и началото на VII век керамиката е представена от гърнета, паници, кани стомни, плоскодънни амфори.
От ранносредновековното Жилище 1, разположено от вътрешната страна на източната крепостна стена, върху пода му са намерени голямо количество силно фрагментирани съдове – 11 на брой. Това са съдове, работени на ръка, на ръчно грънчарско колело и на крачно грънчарско колело, глазирана керамика и амфори.